— Какво толкова мога да намеря в Робския залив?
— Войска — каза сир Джора. — Щом Белвас Силния толкова ви допада, можете да си купите стотици като него от бойните ями на Мийрийн… но аз бих насочил платната към Ащапор. В Ащапор можете да си купите Неопетнени.
— Робите с островърхите бронзови шапки? — Дани беше виждала стражи от Неопетнени, поставени на пост пред портите на магистри и архонти. — Защо са ми нужни Неопетнени? Та те дори не яздят коне и повечето от тях са дебели.
— Неопетнените, които може би сте виждали в Пентос и Мир, са домашна стража. Тази служба е лека, а евнусите бездруго са склонни към напълняване. Храната е единственият порок, който им е позволен. Да съдиш за Неопетнените само по неколцина стари домашни роби е все едно да съдиш за скуайърите по Арстан Бялата брада, ваша милост. Знаете ли историята за Трите хиляди на Кохор?
— Не. — Завивката се смъкна от рамото на Дани и тя я придърпа отново.
— Било е преди четиристотин години или повече, когато дотраките за пръв път тръгнали на изток, като опустошавали по пътя си и подлагали на огън всяко село и град. Халът, който ги предвождал, се казвал Темо. Неговият халазар не бил толкова голям, колкото на Дрого, но все пак бил доста голям. Поне петдесет хиляди. Половината от тях били воини с дълги плитки и с камбанки, които дрънкали в косите им. Кохорците разбрали, че идат. Укрепили стените си, удвоили стражата и освен това платили на две наемни чети, тези на Ярките знамена и на Вторите синове. И като последно хрумване изпратили един свой човек в Ащапор, да купи три хиляди Неопетнени. Пътят обратно до Кохор обаче бил дълъг и когато стигнали, видели прахоляк и чули далечния грохот на битката.
— Докато Неопетнените стигнат града, слънцето вече залязло — продължи той. — Врани и вълци пирували под стените с останките на тежката кохорска конница. Ярките знамена и Вторите синове били побягнали, както става обикновено с наемниците пред лицето на безнадеждната участ. Когато мракът паднал, дотраките се оттеглили в становете си да пият и да се веселят, но никой не се съмнявал, че на следващата заран ще се върнат да премажат градските порти, да щурмуват стените и да насилват, да плячкосват и да заробват колкото си щат… Но когато дошла зората и Темо с неговите кръвни ездачи повели своя халазар от лагера, заварили три хиляди Неопетнени, строени пред портите с разветия над главите им пряпорец на Черната коза. Толкова малка сила можели лесно да притиснат по фланговете, но нали ги знаете дотраките. Тези мъже били пешаци, а пешаците стават само да ги стъпчеш.
— Дотраките нападнали — продължи сир Джора. — Неопетнените стегнали щитовете си като стена, снишили копията си и останали непоклатими по местата си. Непоклатими срещу двадесет хиляди крещящи конници, с техните звънци в косите.
Той помълча и се загледа сякаш някъде много далече.
— Осемнадесет пъти нападали дотраките и се разбивали в тази стена от щитове и копия като вълни в скалист бряг. Три пъти пращал Темо стрелците си и стрелите се изсипвали като пороен дъжд над Трите хиляди, но Неопетнените само вдигали щитовете над главите си, докато шквалът не отмине. Накрая от тях останали само шестстотин… но над дванадесет хиляди дотраки паднали на полето на битката, в това число самия хал Темо, неговите кръвни ездачи, неговите кос и всичките му синове. На заранта на четвъртия ден новият хал повел оцелелите покрай портите на града в бавна процесия. Един по един, всеки мъж отрязвал плитката си и я хвърлял пред нозете на Трите хиляди… От този ден градската стража на Кохор е съставена единствено от Неопетнени, всеки от които носи дълго копие, на което се развява плитка човешка коса.
— Ето това ще намерите в Ащапор, ваша милост — довърши той. — Слезте там, а след това продължете по суша за Пентос. По-дълго ще е, да… но когато седнете да споделите хляба на магистър Илирио, ще имате зад себе си хиляда меча, а не само четири.
„Да, в това има мъдрост — помисли Дани, — но…“
— Как бих могла да купя хиляда войници роби? Единствената ценност, с която разполагам, е короната, която ми подари Братството на турмалина.
— Драконите ще се окажат също такова чудо в Ащапор, каквото бяха в Карт. Възможно е робовладелците да ви обсипят с дарове, както картците. Ако не… тези кораби возят не само вашите дотраки и конете им. Взели са и търговски стоки от Карт, аз обходих трюмовете и сам ги видях. Топове коприна и бали с тигрова кожа, кехлибар, нефрит, шафран, мирта… робите са евтини, ваша милост. Тигровите кожи са скъпи.