Капитан Корейн му бе разказал за края на надеждите на Станис в нощта, когато бе пламнала реката. Ланистърите го бяха ударили по фланговете и знаменосците му го бяха изоставили в часа на най-велика нужда.
— Сянката на крал Ренли също са я видели — каза капитанът, — сечала наляво и надясно и предвождала авангарда на лъвския господар. Разправят, че зелената му броня придобила призрачен блясък от адския огън и че по еленовите му рога горели златни пламъци.
„Сянката на Ренли.“ Давос се зачуди дали и неговите синове няма да се върнат един ден като сенки. Твърде много чудати неща беше виждал по море, за да твърди, че призраци не съществуват.
— Никой ли не остана верен? — попита Давос.
— Не много — отвърна му капитанът. — Близките на кралицата, главно те. Спасихме мнозина, които носеха на гърдите си лисицата с цветята, макар че още повече останаха на брега с какви ли не знаци. Лорд Флорент сега е кралската Ръка на Драконов камък.
Планината се извиси още, увенчана от светлия пушек. Платното запя, барабанът тътнеше, греблата теглеха плавно и много скоро устието на залива се разтвори пред тях. „Колко е пуст“ — помисли Давос и си спомни как изглеждаше преди, с корабите, струпани по всеки кей и полюшващи се на котва извън вълнолома. Видя флагманския кораб на Саладор Саан, „Валириан“, привързан на кея на мястото на „Ярост“. Корабите от двете страни на флагманската галера също бяха с шарените хълбоци на Лис. Напразно се оглеждаше да види сред тях „Лейди Маря“ и „Привидение“.
Щом влязоха в залива, свалиха платната и продължиха до кейовете с гребла. Докато се привързваха, капитанът дойде при Давос.
— Принцът иска да те види веднага.
Давос отвори уста да отговори, но пристъпът на кашлица не му позволи. Той стисна перилото и се изхрачи през борда.
— Кралят — изхриптя Давос. — Трябва да отида при краля. — „Защото където е кралят, там ще намеря и Мелисандра.“
— Никой не ходи при краля — отвърна му твърдо Корейн Сатмантес. — Саладор Саан ще ти обясни. Първо при него.
Давос беше прекалено изтощен, за да възрази. Успя само да кимне.
Саладор Саан не се оказа на борда на „Валириан“ Намериха го на друг кей, на четвърт миля разстояние, в трюма на пентоската гемия „Обилната жътва“. Преглеждаше докарания товар с двама евнуси. Единият държеше фенер, а другият — восъчна дъсчица и перо.
— Трийсет и седем, трийсет и осем, трийсет и девет — броеше старият мошеник, когато Давос и капитанът слязоха през люка. Днес беше облякъл туника с винен цвят и високи ботуши от щавена бяла кожа, обшити със сребърни ширити. Саладор вдигна капака на една от делвите, подуши, кихна и рече: — Грубо е смлян, второ качество, казва носът ми. В товарителницата пише четиридесет и три делви. Къде ли са се дянали останалите? Тия пентосци да не мислят, че не мога да броя? — Като видя Давос, изведнъж спря. — От пипера ли ми залютя на очите, или от сълзи? Това Рицарят на лука ли е? Не, как е възможно? Скъпият ми приятел Давос умря в горящата река, всички го знаят. Защо е дошъл да измъчва духа ми?
— Не съм призрак, Сала.
— Че какво друго? Моят Луков рицар не беше толкова слаб и блед като тебе. — Саладор Саан се заклатушка тромаво между делвите с подправки и топовете плат, запълнили трюма на търговския кораб, прегърна Давос с яките си мишци и го целуна по двете бузи и трети път по челото. — Още сте топъл, сир, усещам и сърцето ви как тупа в гърдите. Нима е истина? Морето, което те глътна, пак те е изплюло.
Давос си спомни за Кръпчо, побъркания глумец на принцеса Шайрийн. Той също беше потънал, а когато го бяха намерили изхвърлен, беше обезумял. „Дали и аз не съм луд?“ Окашля се тежко в шепата си и каза:
— Преплувах под проклетата верига и се измъкнах на една скала. Щях да си умра там, ако „Танцът на Шалая“ не беше минал наблизо.
Саладор Саан прегърна капитана си през раменете.
— Добро дело си свършил, Корейн. Мисля, че ще те възнаградим добре. Мейдзо Мар, бъди добър евнух и заведи моя приятел Давос в каютата на владелеца. Дай му греяно вино с карамфил, не ми харесва тази кашлица. Сложи му и малко липа. И му донеси бяло сирене и от ония скапани маслини, дето ги броихме преди малко! Давос, аз скоро ще дойда при тебе, само да поговоря малко с добрия ни капитан. Знам, че ще ми простиш. И гледай да не ми изядеш всичките маслини!