— Както кажете, милорд.
„Вярно, Робърт беше много по-различен от Станис. Момчето е като него. Да, и като Ренли също.“ Тази мисъл го притесни.
Момчето се канеше да каже още нещо, но се чуха стъпки. Давос се обърна. Към тях по градинската пътека идваше сир Аксел Флорент с дузина стражи във ватирани куртки. На гърдите си носеха пламтящото сърце на Господаря на Светлината. Хора на кралицата. Кашлицата отново го накара да се превие.
Сир Аксел беше нисък и мускулест, с издута гръд, здрави мишци, жилави крака и космати уши. И беше чичо на кралицата. Беше кастелан на Драконов камък от десет години и винаги се беше отнасял учтиво с Давос, понеже знаеше, че той се радва на благоволението на лорд Станис. Но нямаше капка учтивост, нито топлота в гласа му, когато каза:
— Сир Давос. При това неудавен. Възможно ли е?
— Луковете изплуват, сир. Да не сте дошли да ме отведете при краля?
— Дошъл съм, за да ви отведа в тъмницата. — Сир Аксел махна на хората си. — Задръжте го и му вземете камата. Иска да я използва срещу господарката ни.
ДЖАЙМ
Джайм пръв забеляза хана. Беше на южния бряг, при завоя на реката, и протегнатите му над водата две дълги крила сякаш искаха да задържат в прегръдката си пътниците, плаващи надолу по течението. Долният етаж беше от камък, горният от варосано дърво, покривът — с каменни плочи. Виждаше се и конюшнята, както и една асма с натежали гроздове.
— Комините не пушат — каза той. — И светлини няма по прозорците.
— Ханът си беше отворен, когато минах оттук — каза сир Клеос Фрей. — Правеха хубава бира. Сигурно ще се намери нещо в мазетата.
— Може да има хора — каза Бриен. — Да се крият. Или да са мъртви.
— От трупове ли те е страх, пачавро? — подигра й се Джайм.
— Тя го изгледа с гняв.
— Казвам се…
— Бриен, да. Не искаш ли да поспиш една нощ в легло, Бриен? Тук ще сме в по-голяма безопасност, отколкото по реката, а и сигурно ще е разумно да разберем какво се е случило.
Тя не отвърна нищо, но натисна кормилния лост и тясната лодка зави към полуизгнилия дървен кей. Сир Клеос непохватно свали платното и когато меко се чукнаха в кея, слезе да върже лодката. Джайм се измъкна след него доста тромаво заради прангите.
В края на пристана на дървен пилон се люлееше дъска, на която се виждаше нарисувано подобие на някакъв коленичил крал, със събрани в жест на покорство длани. Джайм й хвърли един поглед и се засмя високо.
— Не бихме могли и да мечтаем за по-подходящ хан.
— Какво му е специалното на това място? — попита подозрително пачаврата.
— Това е ханът „Коленичилия мъж“, милейди — отговори й сир Клеос. — Намира се на същото място, където последният крал на Севера е коленичил пред Егон Завоевателя, за да се предаде. Предполагам, че той е нарисуван на табелата.
— Торен повел войската си на юг след падането на двамата крале на Полето на Огъня — продължи Джайм, — но когато видял дракона на Егон и безчетната му орда, избрал пътя на благоразумието и коленичил. — Млъкна, защото се чу конско цвилене. — В конюшнята има коне. Поне един. — „А един стига да оставя пачаврата да ми диша праха.“ — Да вземем да видим кой е вътре, а? — И без да дочака отговор, тръгна, подрънквайки с прангите, бутна с рамо вратата, отвори я… и се озова срещу зареден и насочен между очите му арбалет. Иззад който го гледаше набито петнадесетинагодишно хлапе.
— Лъв, риба или вълк? — запита строго момъкът.
— Надявахме се на пилешко. — Джайм чу как двамата му спътници влязоха зад него. — Арбалетът е оръжие на страхливеца.
— Аз като ти шибна железцето в сърцето, ще видим.
— Може. Но докато заредиш второто, братовчед ми отзад ще ти попилее червата по пода.
— Недей да плашиш момчето — рече сир Клеос.
— Не сме дошли да убиваме никого — намеси се пачаврата. — И си имаме пари да платим храната и пиенето. — Извади един сребърник от кесията си.
Момчето погледна недоверчиво монетата, а след това и прангите на китките на Джайм.
— Тоя що го носи това желязо?
— Щото убих едни стрелци като тебе — каза Джайм. — Има ли ейл?
— Да. — Момчето сниши арбалета с една педя. — Ама първо си откопчайте коланите с мечовете и ги пуснете долу, пък после може и да ви нахраня. — Дръпна се настрана и надникна през дебелите стъкла на прозореца, за да види дали навън има още хора. — Това платно е на Тъли.