„Като ги фраснеш с меча, всички умират“ — помисли Джайм.
— Торос Мирски още ли е с него?
— Аха. Червения вещер. Чух да разправят, че владеел странни сили.
„Е, имаше сили да не отстъпи на Робърт Баратеон в пиячката, това никой няма да отрече.“ Джайм беше чул веднъж Торос да казва на краля, че е станал червен жрец, защото халатът много добре прикривал петната от вино. Робърт се беше смял толкова, че беше оцапал с пръски бира копринената мантия на Церсей.
— Не че държа да възразявам — рече той, — но може би Тризъбеца не е най-безопасният курс.
— И аз бих казал същото — съгласи се готвачът. — Дори да успеете да минете покрай Червена кошута и да не се натъкнете на лорд Берик и Червения вещер, все пак пред вас ще е Рубинения брод. Както чух, вълците на Господаря на пиявиците държали брода, но това беше преди време. Сега може пак да са лъвовете, или лорд Берик, или който щеш.
— Или никой — подхвърли Бриен.
— Ако милейди много иска да си залага кожата на това, няма аз да я спра… но на ваше място бих оставил реката още тук и да тръгна по суша. Ако се държите настрана от главните пътища и се криете нощем в гората… е, пак не бих тръгнал с вас, но можете и да извадите късмета на глумеца.
Едрата пачавра не изглеждаше убедена.
— Тук има коне — изтъкна Джайм. — Чух един в конюшнята.
— За имане има — рече ханджията, който не беше ханджия. — Три са, но не са за продажба.
Джайм не удържа смеха си.
— Ясно, че не са. Но все пак ще ни ги покажете.
Бриен се намръщи, но мъжът, който не беше ханджия, срещна погледа й, без да мига, и след малко, макар с неохота, тя каза:
— Покажете ми ги.
И тримата станаха от масата.
Торът в конюшнята не беше чистен от много време, ако се съдеше по миризмата. Из сламата бръмчаха безчет черни тлъсти мухи, прехвърчаха на ята от ясла на ясла и кръжаха над купищата конски изпражнения, които се валяха навсякъде, но конете наистина се оказаха само три. Тройката беше безподобна: куц едър кон за оране, стар бял скопец, сляп с едното око, и рицарски жребец, ръждивосив и буен.
— Не са за продан на никаква цена — заяви отскорошният им стопанин.
— Как се сдобихте с тези коне? — попита Бриен.
— Дръгливият беше в конюшнята, когато дойдохме с жена ми. Скопеца сам дойде една нощ, а жребеца го хванало момчето. Тичал на свобода още оседлан. Елате, ще ви покажа.
Седлото, което им показа, беше украсено със сребърна обшивка. Личеше си, че чулът е бил първоначално на розови и черни карета, но сега изглеждаше предимно кафяв. Джайм не различи първоначалните цветове, но петната кръв различи много добре.
— Е, явно собственикът му няма скоро да се появи да си го иска. — Огледа краката на жребеца, преброи зъбите на скопеца. — Дай му една жълтица за сивия, стига да включи и седлото — посъветва той Бриен. — Сребърник за орния кон. За белия би трябвало той да ни плати, че ще го отървем.
— Не говорете толкова неучтиво за своя кон, сир. — Пачаврата отвори кесията, която лейди Кейтлин й беше дала на тръгване, и извади три златни монети. — Ще ви платя по един дракон за всеки.
Той примига и посегна за златото, но после се поколеба и си дръпна ръката.
— Не знам. Златен дракон не мога да яхна, ако ми се наложи да бягам. Нито да го изям, ако огладнея.
— Можеш да ни вземеш и лодката — каза тя. — Плавай с нея по реката колкото искаш.
— Я дай да го опитам това злато. — Мъжът взе една от жълтиците от дланта й и я захапа. — Хм. Истинска е май. Три дракона и лодката, викаш?
— Тоя те ограбва нагло — каза кротко Джайм.
— Ще поискаме и провизии — каза Бриен на домакина им, без да обръща внимание на Джайм. — Каквото можете да ни заделите.
— Има още малко овесени питки. — Мъжът дръпна другите два дракона от ръката й, дрънна ги в шепата си и се усмихна, като чу звъна. — А, и пушена солена риба, но това ще ви струва сребърник. Леглата ми също струват пари. Сигурно ще искате да останете през нощта.
— Не — каза Бриен.
Мъжът я погледна намръщено и каза:
— Не ви съветвам да яздите нощем из непознати места. Ще вземете да затънете в някое тресавище или да счупите крака на някой от конете.
— Луната тази нощ ще е ярка — каза Бриен. — Няма да ни е трудно да намерим пътя.
Домакинът им го преглътна.