След един лунен кръг в Скалата на Кастърли долетя гарван да го извести, че е избран за Кралската гвардия. Беше му заповядано да се представи на краля по време на турнира в Харънхъл, за да изрече клетвите си и да му наметнат плаща.
Помазването го освободи от Лиза Тъли. Иначе нищо друго не стана така, както го мислеха. Баща им се вбеси. Не можеше да възрази открито — това Церсей беше преценила правилно, — но по някакъв предлог се оттегли от поста и се върна в Скалата на Кастърли, като взе и Церсей. Вместо да останат заедно, Церсей й Джайм само си размениха местата и той се оказа сам в двора, да пази един полудял крал, докато четирима по-дребни личности поред играеха върху ножове в широчките за краката им обувки на баща му. Толкова бързо се бяха издигали и падали Ръцете, че Джайм помнеше повече гербовете, отколкото лицата им. Ръката от рога на изобилието и тази от танцуващите грифони ги изпратиха в изгнание, Ръката с боздугана и камата го бяха залели с адски огън и изгоря жив. Лорд Росарт беше последният. Неговият знак беше горящ факел — лош избор, като се имаше предвид съдбата на предшественика му, но алхимикът беше издигнат главно защото споделяше пристрастието на краля към огньовете. „Трябваше да го удавя, вместо да го изкормя.“
Бриен още чакаше отговора му. Джайм каза:
— Ти не си достатъчно голяма, за да си познавала Ерис Таргариен…
Тя не искаше и да чуе.
— Ерис беше луд и жесток, това никой няма да го отрече. Но все пак беше крал, коронован и помазан. А ти си се заклел да го защитаваш.
— Знам какво съм се заклел.
— И какво си направил. — Стоеше над него: шест стъпки луничаво, намръщено, дългозъбо неодобрение.
— Да, знам. И какво ти направи също. Тук и двамата сме кралеубийци, ако това, което чух, е вярно.
— Изобщо не съм посягала на Ренли. Ще убия всеки за такива думи.
— Ами почвай с Клеос тогава. А след това ще трябва да избиеш доста. Всички го разправят.
— Лъжи! Лейди Кейтлин беше там, когато Негова милост беше убит, тя видя. Имаше сянка. Свещите затрептяха и въздухът се смрази, и имаше кръв…
— О, добре. — Джайм се засмя. — Умът ти май сече по-бързо от моя, ще го призная. Когато ме завариха застанал над мъртвия ми крал, изобщо не се сетих да кажа: — Не, не, не бях аз, беше една сянка, една ужасна черна сянка. — Пак се засмя. — Кажи ми истината, като кралеубиец на кралеубиец, Старките ли ти платиха да му клъцнеш гърлото, или беше Станис? Или Ренли те отритна, това ли беше? Или ти е потекла лунната кръв? Не давай меч в ръце на девица, когато кърви.
За миг Джайм си помисли, че Бриен ще го удари. „Само още една стъпка и ще дръпна камата й от канията и ще я забия в корема й.“ Стегна единия крак под себе си готов да скочи, но пачаврата му с пачавра не помръдна.
— Рядък и скъп дар е да си рицар — каза тя, — и още повече — да си рицар от Кралската гвардия. Дар като този се дава на малцина. А ти си го презрял и омърсил.
„Дар, който ти се ще отчаяно, моме, но никога няма да го получиш.“
— Аз си спечелих рицарството. Нищо не ми е дадено. Спечелих в груповия бой на турнир още на тринайсет години, когато все още бях скуайър. На петнайсет яздех със сир Артур Дейн срещу Братството на Кралския лес и той ме посвети в рицарство на полето на битката. Този бял плащ ме омърси, а не обратното. Така че ми спести завистта си. Боговете са отказали да ти дадат петлето между краката, не аз.
Погледът, с който Бриен го изгледа, беше пълен с омраза. „С радост би ме насякла на парчета, ако не беше скъпата на сърцето й клетва — прецени той. — Добре. До гуша ми е дошло от хилави благочестивци и девичи присъди.“ Момата се отдалечи, без да каже дума. Джайм се загърна в наметалото си. Надяваше се да сънува Церсей.
Но щом затвори очи, видя Ерис Таргариен да крачи сам в тронната си зала, вдигнал пред очите си изпорязаните си кървави длани. Глупакът все се порязваше на остриетата и шиповете на Железния трон. Джайм се беше вмъкнал през кралската врата, облечен в златните си доспехи, с меч в ръка. „Златната броня, а не бялата, но това никой не го помни. Защо не свалих и онзи проклет плащ?“
Когато Ерис видя кръвта по меча му, го попита дали е на лорд Тивин.
— Искам го мъртъв този предател. Главата му искам! Ти ще ми донесеш главата му или ще изгориш с всички други. Всички са предатели. Росарт казва, че са отсам стените! Той ще ги посрещне много топло. Е, чия кръв? Чия?