„Опитвайки се да убие особа с кралска кръв, искаш да кажеш.“ Тирион се зачуди дали Варис знае повече, отколкото казва. Нищо от онова, което каза, не беше ново за него: Брон му беше донесъл същото. А му трябваше някаква връзка с Церсей, някакъв знак, че сир Мандън е бил „котешката лапа“ на Церсей. „Не винаги получаваме това, което искаме“ — помисли си той с горчивина, което му напомни за…
— Не сир Мандън ме доведе тук.
— Несъмнено. — Евнухът отиде до каната с вода. — Мога ли да предложа на милорд? — попита, след като наля една чаша.
— Да. Но не вода. — Тирион скръсти ръце. — Искам да ми доведеш Шае.
Варис отпи глътка.
— Разумно ли е, милорд? Милото дете. Такъв срам ще е, ако баща ви го обеси.
Не го изненада, че Варис знае.
— Не, не е разумно, пълно безумие е, по дяволите. Искам да я видя за последен път, преди да я отпратя. Не мога да понеса близостта й.
— Разбирам.
„Как би могъл?“ Тирион я беше срещнал вчера: качваше се по витите стъпала с ведро с вода. Беше видял как един млад рицар й предложи да й поноси тежкото ведро. Стомахът му се стегна на възли от начина, по който тя го докосна по ръката и му се усмихна. Разминаха се на педя, той слизаше, а тя се качваше, толкова близо, че чак помириса чистия, свеж мирис на косата й. „Милорд“, беше промълвила тя с лек реверанс и на него му се прииска да я награби и да я разцелува на място, но можа само да й кимне вдървено и да отмине.
— Виждах я няколко пъти — каза той на Варис. — Но не смея да й проговоря. Подозирам, че всички мои действия се следят.
— И правилно подозирате, добри ми милорд.
— Кой? — Тирион килна глава.
— Черните котлета честичко донасят на милата ви сестра.
— Когато си помисля колко пари им дадох на тези нещастници… мислиш ли, че има шанс с повече злато отново да ги откупим от Церсей?
— Шанс винаги има, но не бих ви посъветвал да залагате на шансове. Сега те са рицари, и тримата, а сестра ви им е обещала още издигане. — Евнухът се изкикоти лукаво. — А най-големият, сир Озмунд от Кралската гвардия, бленува за други… благоволения… В парите можете да наддавате с кралицата, не се съмнявам, но тя си има и една втора кесийка, която никога не остава празна.
„Седем ада!“ — помисли Тирион.
— Нима ми намекваш, че Церсей чука Озмунд Черното котле?
— О, боговете са ми свидетели, това би било твърде опасно, не мислите ли? Не, кралицата само намеква… утре може би, или след сватбата… и след това усмивчица, ще му прошепне нещо в ухото, закачлив жест… гръд ще се отърка лекичко в ръкава му, когато се разминат… но върши работа, изглежда. Но пък какво ли разбира един евнух от тези работи? — Върхът на езика му пробяга по долната му устна като страхливо розово зверче.
„Да можех някак да ги подтикна да минат границата, да уредя баща ми да ги спипа в кревата…“ Тирион опипа струпея на мястото на носа си. Не виждаше как би могло да стане, но сигурно все щеше да му хрумне нещо.
— Котлетата единствените ли са?
— Де да беше така, милорд. Боя се, че много очи ви следят. Вие сте… как да се изразя? „Подозрителен“? И не ви обичат много, скръбно ми е да ви го кажа. Синчетата на Джанос Слинт с радост биха донасяли за вас, за да отмъстят за баща си, а нашият мил лорд Петир си има приятели в половината бардаци на Кралски чертог. Ако проявите неблагоразумие да посетите някой от тях, той веднага ще научи, а баща ви — скоро след това.
„По-лошо е, отколкото се боях.“
— А баща ми? Кой ме шпионира за него? Този път евнухът се изсмя гръмко.
— Как кой? Аз, милорд.
Тирион също се засмя. Не беше чак такъв глупак, че да се доверява на Варис повече, отколкото трябва — но евнухът вече знаеше предостатъчно за Шае, за да я качи на бесилото.
— Ще ми доведеш Шае през стените, скришом от всички тези очи. Както си го правил и преди.
Варис закърши ръце.
— О, милорд, нищо не би ми доставило повече радост, но… крал Мегор не е искал да се въдят плъхове в стените му, ако ме разбирате.
Да, поръчал е таен проход в случай, че враговете му го хванат в капан, но онази врата не се свързва с другите проходи. Мога да ви отмъкна Шае от лейди Лолис за малко, разбира се, но няма как да я заведа в спалнята ви, без да ни видят.
— Тогава доведи я някъде другаде.
— Но къде? Няма безопасно място.
— Има. — Тирион се ухили. — Тук. Време е да се използва това твое кораво легло по предназначение, Варис.