„Варис“ — осъзна той и се подразни.
— В един ужасен миг си помислих, че си ми довел Лолис вместо Шае. Тя къде е?
— Тук, милорд. — Тя покри очите му с длани, застанала зад него. — Можете ли да отгатнете какво съм облякла?
— Нищо?
— О, толкова сте умен — нацупи се тя и свали ръцете си. — Но как познахте?
— Много си красива по нищо.
— Наистина ли? — каза тя. — Наистина ли?
— О, да.
— Тогава защо не ме чукаш, вместо да си говорим?
— Първо трябва да се отървем от лейди Варис. Не съм от джуджетата, които обичат публика.
— Него го няма — каза Шае.
Тирион се обърна. Евнухът беше изчезнал с всичките си поли и фусти. „Скритите врати са някъде тук, няма начин.“ Само за това му остана време да помисли преди Шае да извърне главата му към себе си, за да го целуне. Устата й беше мокра и гладна и тя като че ли изобщо не забеляза белега му, нито зачервения струпей на мястото на носа му. Кожата й бе като топла коприна под пръстите му. Когато палецът му потърка връхчето на лявата й гърда, то веднага се втвърди.
— Побързай — подкани го тя между целувките, когато пръстите му се пъхнаха между връзките — о, побързай, побързай, искам те в мен, в мен, в мен. — Не му остана време дори да се съблече като хората. Тя измъкна члена му от панталоните, след това го събори на пода и се качи върху него. Изпищя, когато влезе в нея, и го заязди побесняла, стенейки: — Великане, ох, мой великане, мой великане… — всеки път, щом се спуснеше надолу. Тирион бе толкова нетърпелив, че избухна в нея още на петия удар, но Шае като че ли нямаше нищо против. Усмихна се лукаво, след като се смъкна от него запъхтяна, после се наведе да целуне потта по челото му и промълви: — Мой великане Ланистър. Остани в мен, моля те. Обичам да те усещам там.
Тирион не помръдна, само вдигна ръце и я притисна в прегръдката си. „Колко сладко е да я прегръщам и да ме прегръща. Как е възможно тази сладост да е престъпление, заради което да я обесят?“
— Шае, миличкото ми, тази нощ ще ни бъде последната. Опасността е твърде голяма. Ако милорд баща ми те намери…
— Харесва ми белегът ти. — Погали го с пръст. — Той те прави по-силен и свиреп.
Той се засмя.
— Грозен, искаш да кажеш.
— Милорд никога няма да бъде грозен за очите ми. — И тя целуна струпея, покриващ разкъсаното пънче на мястото на носа му.
— Не лицето ми трябва да те тревожи, а баща ми…
— Той не ме плаши. Милорд ще ми върне ли вече накитите и коприните? Попитах Варис дали не мога да си ги получа, когато ви раниха, но той отказа да ми ги даде. Какво щеше да стане с тях, ако бяхте умрял?
— Не съм умрял. Тук съм.
— Зная. — Тя се завъртя върху него и се усмихна. — Точно където ви е мястото. — Нацупи устни. — Но колко още трябва да стоя при Лолис, след като вече сте добре?
— Ти слушаш ли ме? — каза Тирион. — Можеш да останеш при Лолис, ако искаш, но най-добре ще е да напуснеш града.
— Не искам да напусна града. Вие ми обещахте, че след битката ще ме преместите в някое имение. — Стисна го леко между бедрата си и той отново започна да се втвърдява в нея. — Казахте, че един Ланистър винаги си плаща дълговете.
— Шае… проклети богове, престани с това. Чуй ме! Трябва да се махнеш. Сега градът е пълен с хора на Тирел и ме следят зорко. Не разбираш колко е опасно.
— Не мога ли да дойда на сватбеното празненство на краля? Лолис няма да отиде. Казах й, че едва ли някой ще я изнасили в тронната зала, но тя е толкова глупава. — Шае се смъкна от него и членът му излезе с мек звук от влажната й хралупка. — Саймън казва, че щяло да има турнир, певци, акробати и дори представление на глумци.
Тирион почти бе забравил за трижди проклетия певец на Шае.
— Ти как успя да говориш със Саймън?
— Казах на лейди Танда за него и тя го нае да посвири на Лолис. Музиката я успокоява, когато бебето й започне да рита. Саймън казва, че на празника щяло да има и танцуваща мечка, и вина от Арбор. Никога не съм виждала танцуваща мечка.
— Мечките танцуват по-лошо и от мен. — Но го безпокоеше певецът, не мечката. Една погрешна дума, нашепната в грешно ухо, и Шае щеше да увисне на бесилото.
— Саймън казва, че щяло да има седемдесет и седем блюда и сто гълъбици в една огромна баница. — Шае прихна. — Когато разрежат коричката, щели да изскочат и да се разхвърчат.