— След което ще накацат по гредите и ще сплескат гостите с курешки. Да не говорим какво ще има в баницата. — Тирион беше изтърпявал такива сватбени баници и преди. Гълъбите много обичаха да цвъкат точно върху него, или поне така подозираше.
— Не мога ли да си облека коприните и кадифетата и да се явя като дама, а не като слугиня? Никой няма да разбере, че не съм.
„Всички ще разберат, че не си“ — помисли Тирион.
— Лейди Танда може да се зачуди откъде е намерила слугинята на Лолис толкова накити.
— Саймън казва, че щяло да има хиляда гости. Тя дори няма да ме види. Ще си намеря някой тъмен ъгъл под залата, но когато излизате по нужда, ще се промъквам и ще се срещаме. — Тя хвана в шепа члена му и го погали. — Няма да си нося долни дрехи под роклята, така че няма да се налага дори да ме събличате. — Започна да го възбужда с пръсти. — Или ако му харесва, мога да му правя това. — Пое го в устата си.
Тирион скоро отново беше готов. Този път продължи много по-дълго. Когато свърши, Шае отново пропълзя върху него и се сви гола под ръката му.
— Ще ми разрешиш да дойда, нали?
— Шае — простена той. — Опасно е!
Този път тя не отвърна нищо. Тирион се опита да заговори за други неща, но срещаше стена от хладна учтивост, ледена и неподдаваща като Вала, на който се беше изкачил веднъж. „Милостиви богове — помисли той отчаяно, загледан в догарящата свещ, — как бих могъл да допусна това отново да се случи, след Тиша? Наистина ли съм толкова голям глупак, за какъвто ме мисли баща ми?“ С радост щеше да й даде обещанието, което искаше от него, и с радост щеше да я заведе под ръка в спалнята си, и да й разреши да облече коприните и кадифетата, за които толкова копнееше. Ако можеше сам да избира, щеше да я вземе да седи до него на сватбения пир на Джофри и да танцува с всичките мечки, които поиска. Но не можеше да понесе да я види обесена.
Когато свещта изтля съвсем, Тирион стана и запали нова. После обиколи стените, опипвайки ги и потупвайки ги с юмрук, за да намери скритата врата. Шае седеше свила крака под брадичката си и го гледаше. Накрая каза:
— Под леглото са. Тайните стъпала. Той я погледна удивен.
— Леглото? Леглото е от каменен блок. Тежи поне половин тон.
— Има едно място, където Варис натиска, и то се вдига нагоре. Попитах го как става, но той каза, че било вълшебно.
— Да бе — ухили се Тирион. — Противотежестно заклинание. Шае стана.
— Трябва да тръгвам. Бебето понякога рита и Лолис се събужда и ме вика.
— Варис трябва да се върне скоро. Сигурно слуша всяка наша дума. — Тирион угаси свещта. Отпред на гащите му беше избило влажно петно, но в тъмното едва ли щеше да се забележи. Каза на Шае да се облече и да почакат евнуха.
— Добре. Ти си моят лъв, нали? Моят великан Ланистър?
— Да — каза той. — А ти си…
— … твоето курве. — Тя сложи пръст на устните му. — Знам. Бих могла да стана твоята дама, но никога няма да бъда. Иначе щеше да ме вземеш на празника. Нищо. Харесва ми да съм твоето курве, Тирион. Само ме запази при себе си, лъве мой. И ме опази.
— Да — обеща той. „Глупак, глупак — закрещя вътрешният му глас. — Защо го каза това! Нали дойде тук, за да я отпратиш!“ Но я целуна още веднъж.
Връщането му продължи дълго и самотно. Подрик Пейн беше заспал до леглото му, но той го събуди и каза:
— Брон.
— Сир Брон? — Под отри с юмруци съня от очите си. — А, да го доведа ли, милорд?
— Ама не, събудих те просто да обсъдим облеклото му — каза Тирион, но сарказмът му отиде нахалост. Под само го зяпна объркан, докато накрая той не въздъхна. — Да, намери го. Доведи го тук. Веднага.
Момчето се облече припряно и само дето не изхвърча от стаята. „Наистина ли съм толкова ужасяващ?“ — почуди се Тирион, докато се преобличаше в нощния халат. После си наля вино.
Беше на третата чаша и половината нощ бе изтекла, когато Под най-сетне се върна с рицаря наемник.
— Проклет да съм, дано хлапакът да е имал сериозно основание да ме извлече от дома на Чатая — изръмжа Брон и седна.
— На Чатая? — Тирион обезпокоено вдигна вежди.
— Много хубаво нещо било това да си рицар. Край с евтините бардаци по улиците — ухили се Брон. — Сега в пухеното легло лежат Алайая и Марей, а между тях — сир Брон.
Тирион трябваше да преглътне раздразнението си. Брон имаше също толкова право на Алайая, колкото всеки друг, но все пак… „Аз изобщо не съм я докосвал, колкото и да ми се е искало, но Брон не биваше да го прави. Трябваше да си държи онази работа настрана от нея.“ Самият той не смееше да посещава дома на Чатая. Ако го направеше, Церсей щеше да се постарае баща й да го научи, и Яя този път нямаше да се размине само с бой с камшици. Беше изпратил на момичето наниз от сребро и нефрит като извинение, един вид, но иначе…