Том Седем струни дрънна на лютнята си.
— Тъй. Горещата баница, Пирожката и Бика. Избягали сте от кухнята на лорд Болтън, нали?
— Ти откъде знаеш? — попита притеснено Аря.
— Носиш му герба на гърдите си, малката.
Беше забравила това. Под наметалото още носеше куртката си на паж с одрания мъж на Дредфорт, ушит на лявата гръд.
— Няма да ме наричаш „малката“!
— Че защо не? — каза Лим. — Ти си малка.
— По-голяма съм, отколкото бях. Не съм дете. — Децата не убиваха хора. А тя беше убила.
— Това го виждам, Пирожке. Никой от вас не е дете, ако сте били на Болтън.
— Не сме били. — Горещата баница никога не знаеше кога да си мълчи. — Бяхме в Харънхъл, когато той дойде. Това е.
— Значи сте лъвчета, тъй ли? — каза Том.
— И това не сме. Ничии сме. А вие чии сте?
— Кралски хора сме — каза Ангай Стрелеца. Аря се намръщи.
— На кой крал?
— На крал Робърт — каза Лим в жълтото наметало.
— Онзи стар пияница? — навъси се Джендри. — Той умря. Някакъв глиган го убил, това всички го знаят.
— Тъй е, момко — рече Том Седем струни. — И толкова по-жалко. — И дръпна тъжно една струна.
Аря не смяташе, че изобщо са кралски хора. Приличаха й повече на разбойници, дрипави и мърляви. Дори нямаха коне. Кралските хора поне щяха да имат коне.
Но Горещата баница викна нетърпеливо:
— Ние сме тръгнали за Речен пад. Колко дни езда има дотам, знаете ли?
Аря беше готова да го убие.
— Ти да мълчиш, да не ти натъпча глупавата глава с камъни.
— Речен пад е далече оттук, много нагоре срещу течението — рече Том. — Дълъг е пътят дотам, и гладен. Защо не хапнете преди да тръгнете? Наблизо има един хан, държат го наши приятели. Можем да изпием по чаша ейл и да похапнем, вместо да се трепем.
— Хан ли? — При мисълта за топла храна коремът на Аря заръмжа, но на този Том нещо не можеше да му се довери. Не всеки, който ти говори като приятел, накрая излиза приятел. — И е близо, казваш?
— На две мили нагоре по течението — рече Том. — Най-много на една левга.
Джендри, изглежда, също се колебаеше.
— Какво искате да кажете с това „приятели“? — попита той предпазливо.
— Ами приятели. Не знаеш ли какво означава думата „приятели“?
— Ханджийката се казва Шарна — подхвърли Том. — Има остър език и сърдит поглед, признавам го, но сърцето й е добро и обича малки момичета.
— Не съм малко момиче — каза Аря сърдито. — Кой друг е там? Каза „приятели“.
— Мъжът на Шарна и едно сираче, което са прибрали. Няма да пострадате. Имат ейл, ако смятате, че сте достатъчно пораснали да пиете. Пресен хляб и може би и месо. — Том се озърна към къщата. — Е, като прибавим и това, което сте откраднали от градината на Пейт…
— Нищо не сме крали — каза Аря.
— Ами да не си щерка на Пейт? Сестра ли си му? Жена? Недей да ме лъжеш, Пирожке. Аз лично го погребах Пейт, ей там под оная върба, където се криеше, пък и не приличаш на него. — Изкара един тъжен тон от лютнята. — Много добри хора погребахме тая година, но нямам желание и тебе да погреба, заклевам се в лютнята си. Стрелецо, покажи й.
Ръката на стрелеца се раздвижи по-бързо, отколкото Аря можеше да повярва. Стрелата му изсвистя край главата й само на педя от ухото и се заби в дънера на върбата зад нея. През това време стрелецът беше взел и заредил нова. Беше мислила, че разбира какво има предвид Сирио под думите „бърза като змия и мека като коприна“, но сега осъзна, че не е. Стрелата избръмча край нея като оса.
— Не улучи — каза тя.
— Ако така мислиш, значи си много глупава — каза Ангай. — Отидоха там, където ги пратих.
— Тъй е — каза Лим Лимонения плащ.
Между стрелеца и върха на меча й имаше дузина стъпки. „Нямаме шанс“ — осъзна Аря и съжали, че си няма лък като неговия, нито дарбата му. Навъси се и опря тежкия меч в земята.
— Ще дойдем да го видим този хан — отстъпи тя. Мъчеше се да скрие съмнението в сърцето си зад дръзкия си тон. — Но вие ще вървите напред, а ние ще яздим след вас, за да гледаме какво правите.
Том Седемте струни се поклони дълбоко и рече:
— Пред нас, зад нас — все едно е. Хайде, момчета, да им покажем пътя. Ангай, прибери ги тия стрели, няма да ни трябват повече.
Аря прибра меча в ножницата си и отиде до двамата си приятели, на достатъчно разстояние от тримата непознати.