Ъдърайдс Уейн удари с жезъла си в пода и сир Дезмънд я поведе напред. „Ако Роб ме погледне, както ме погледна Едмур, не знам какво ще направя.“ Но когато срещна очите на сина си, й се стори, че в тях няма гняв, а по-скоро нещо друго… опасение може би? Не, това нямаше смисъл. Защо той ще се бои? Той беше Младия вълк, кралят на Тризъбеца и на Севера.
Чичо й я поздрави пръв. Черна риба както винаги, на сир Бриндън му беше все едно какво ще помислят другите. Скочи от подиума и притегли Кейтлин в прегръдката си. Когато каза: „Радвам се, че те виждам у дома, Кат“, тя едва се овладя.
— И аз теб — успя да отрони.
— Майко.
Кейтлин вдигна очи към високия си царствен син.
— Ваша милост. Молех се да се завърнете жив и здрав. Бях чула, че сте ранен.
— Удари ме една стрела в ръката, докато щурмувахме Зъбера — каза той. — Но се изцери напълно. Погрижиха се добре за мен.
— Значи боговете са добри — въздъхна Кейтлин. „Кажи го. Неизбежно е.“ — Трябва да са ти донесли какво извърших. Причините ми казаха ли ти?
— Заради момичетата.
— Имах пет деца. Сега имам три.
— Да, милейди. — Лорд Рикард Карстарк се промуши напред покрай Големия Джон като мрачна сянка в черната си ризница и с дългата си сива брада, с вкочанено лице. — И аз имам един син, а имах трима. Лишихте ме от възмездието ми.
Кейтлин спокойно се обърна към него.
— Лорд Рикард, смъртта на Кралеубиеца не би върнала живота на децата ни. Но животът му може да откупи живота на моите.
Отговорът й не го смири.
— Джайм Ланистър ви е подвел. Купили сте торба с празни думи, нищо повече. Моят Торен и моят Едард заслужаваха повече.
— Хайде остави, Карстарк — избоботи Големия Джон, скръстил огромните си ръце на гърдите си. — Било е майчина глупост. Жените са такива.
— Майчина глупост ли? — Лорд Карстарк се обърна към лорд Ъмбър. — Аз това го наричам измяна.
— Стига! — За миг само гласът на Роб й прозвуча повече като на Брандън, отколкото на баща му. — Никой не може да нарече господарката на Зимен хребет изменница в мое присъствие, лорд Рикард. — Обърна се към Кейтлин и гласът му омекна. — Ако можех, бих предпочел да видя Кралеубиеца отново във вериги. Освободила си го, без аз да зная и без съгласието ми… но това, което си направила, направила си го от любов. За Аря и Санса, и от скръб по Бран и Рикон. Научих се, че любовта не винаги е добър съветник. Може да ни доведе до голяма глупост, но все пак следваме сърцата си… каквото и да ни струва. Така ли е, майко?
„Това ли съм направила?“
— Ако сърцето ми ме е довело до глупост, с радост бих направила всичко, за удовлетворя лорд Карстарк и вас самия.
Лицето на лорд Рикард остана неумолимо.
— Вашето удовлетворение ще стопли ли Торен и Едард в студените гробове, в които ги хвърли Кралеубиеца? — Проби си с рамо път между Големия Джон и Мейг Мормон и напусна залата.
Роб не направи жест да го задържи.
— Прости му, майко.
— Стига ти да ми простиш.
— Вече го направих. Знам какво е да обичаш толкова силно, че да не можеш да помислиш за нищо друго.
Кейтлин сведе глава.
— Благодаря ти. — „Това свое дете поне не съм изгубила.“
— Трябва да поговорим — продължи Роб. — С теб, вуйчо и дядо Бандън. За това… и за други неща. Стюард, обяви край.
Ъдърайдс Уейн удари силно с жезъла по пода, изрева, че съветът е освободен, и речните владетели, както и лордовете северняци, тръгнаха към вратите. Чак тогава Кейтлин разбра какво липсва. „Вълкът. Вълкът не е тук. Къде е Сив вятър?“ Знаеше, че вълчището се е върнало с Роб, беше чула псетата, но го нямаше в залата, не беше до сина й, на обичайното си място.
Но докато помисли да зададе въпроса на Роб, се озова обкръжена от искащи да я поздравят хора. Лейди Мормон взе ръката й и каза:
— Милейди, ако Церсей Ланистър държеше две мои дъщери, щях да направя същото.
Големия Джон, който не си падаше много по дворцовите маниери, направо я вдигна от пода и я стисна с грамадните си космати лапи.
— Вашето вълче кутре сръфа веднъж Кралеубиеца, ще го захапе пак, ако трябва.
Галбарт Гловър и лорд Джейсън Малистър бяха по-хладни, а Джонос Бракън беше почти леден, но и те проявиха учтивост. Брат й беше последен.
— Аз също се моля за момичетата ти, Кат. Надявам се, че не се съмняваш в това.