— Разбира се, че не. — Целуна го по бузата. — И те обичам за това. Когато думите свършиха, Голямата зала на Речен пад остана празна — останаха само Роб, тримата Тъли и шестимата непознати за Кейтлин. Тя ги изгледа с любопитство.
— Милейди, сир, вие нови ли сте за каузата на сина ми?
— Нови — отвърна младият рицар, онзи с речните раковини. — Нови сме, но куражът ни е силен и държим на верността си, и се надявам да ви го докажем, милейди.
Роб изглеждаше притеснен.
— Майко — заговори той, — позволи ми да ти представя лейди Сибел, съпругата на лорд Гавен Уестърлинг, господаря на Зъбера. — По-възрастната жена пристъпи напред строга и тържествена. — Съпругът й е един от тези, които пленихме в Шепнещия лес.
„Уестърлинг, да — помисли Кейтлин. — Знамето им е с шест морски раковини, бяло на поле от пясък. Дребен дом, заклети на Ланистър.“
Роб прикани напред един по един другите непознати.
— Сир Ролф Спайсър, братът на лейди Сибел. Беше кастелан на Зъбера, когато го завзехме. — Рицарят със стръковете черен пипер сведе глава. Плещест мъж със счупен нос и късо подрязана посивяла брада, той изглеждаше в разцвета на силите си. — Децата на лорд Гавен и лейди Сибел. Сир Райналд Уестърлинг. — Рицарят с раковините се усмихна под рошавите си мустаци. — Млад, с грубовато лице, с хубави здрави зъби и гъста коса с цвят на лешник. — Еленя. — Момиченцето приклекна в бърз реверанс. — Ролам Уестърлинг, моят скуайър. — Момчето понечи да коленичи, но видя, че никой от останалите не е коленичил, и само сведе глава.
— Честта е моя — каза Кейтлин. „Нима Роб си е спечелил съюза на Зъбера?“ Ако беше така, нищо чудно, че домът на Уестърлинг е с него. Скалата на Кастърли не понасяше такива предателства. Не и откакто Тивин Ланистър бе пораснал достатъчно, за да тръгне на война…
Последна напред пристъпи девицата. Много свенливо. Роб хвана ръката й.
— Майко — промълви той, — имам голямата чест да ти представя лейди Джейн Уестърлинг. По-голямата дъщеря на лорд Гавен и моята… аа… моята лейди съпруга.
Първата мисъл, която прониза ума на Кейтлин, беше: „Не, това е невъзможно, ти си още дете.“
Втората беше: „И освен това си се обрекъл на друга.“ А третата: „Майката дано се смили, Роб, какво си направил?“ Чак тогава я споходи закъснелият спомен. „Глупости, извършени от любов? Хвана ме като зайче в мрежа. Аз май вече му простих.“ Раздразнението й се смеси с тъжна възхита: сцената беше изиграна с хитрина, достойна за майстор глумец… или за крал. Не й остана избор, освен да хване ръцете на Джейн Уестърлинг.
— Имам си нова дъщеря — промълви тя, по-сковано, отколкото го искаше. Целуна изплашеното момиче по двете бузи. — Добре си дошла в нашия дом и при нашето огнище.
— Благодаря ви, милейди. Ще бъда добра и вярна съпруга на Роб, заклевам се. И разумна кралица, доколкото мога.
„Кралица. Да, това хубаво момиченце е кралица, не бива да го забравям.“ Наистина беше хубава, не можеше да се отрече, с тези лешникови къдрици и личице като сърце, и с тази плаха усмивка. „Слабичка, но със здрави бедра — отбеляза си Кейтлин. — Поне няма да й е трудно в раждането.“
Лейди Сибел я спаси преди да е казала още нещо.
— Висока е за нас честта, че сме приети в дома Старк, милейди, но също така сме много уморени. Изминахме дълъг път за много кратко време. Надявам се, че можем да оттеглим в покоите си, за да останете насаме със сина си?
— Това би било най-добре. — Роб целуна Джейн. — Стюардът ще ви настани удобно.
— Ще ви отведа при него — предложи услугите си сир Едмур Тъли.
— Много сте мил — отвърна лейди Сибел.
— И аз ли трябва да си отида? — попита момчето, Ролам. — Аз съм вашият скуайър.
Роб се засмя.
— Но сега нямам нужда от скуайър.
— О.
— Негова милост се е оправял шестнайсет години без теб, Ролам — каза сир Райналд с раковините. — Мисля, че ще оцелее още няколко часа. — Хвана здраво малкото си братче за ръката и го изведе от залата.
— Жена ти е много мила — каза Кейтлин, след като се увери, че не могат да ги чуят. — И Уестърлинг, изглежда, си струват… макар че лорд Гавен е васал на Тивин Ланистър, нали?
— Така е. Джейсън Малистър го плени в Шепнещия лес и го държи като заложник в Морския страж. Разбира се, сега ще го освободя, въпреки че той може да не пожелае да ме подкрепи. Боя се, че се оженихме без негово съгласие и този брак го поставя в голяма заплаха. Зъбера не е силен. Заради любовта ни, двамата с Джейн можем да изгубим всичко.