— А ти — промълви тя — загуби Фрей.
Навъсеното му лице й каза всичко. Сега разбра онези сърдити викове и защо Первин Фрей и Мартин Реките бяха напуснали така припряно, тъпчейки знамето на Роб.
— Мога ли да си позволя да попитам колко меча идат с твоята невяста, Роб?
— Петдесет. Дузина рицари. — Гласът му беше унил, и с право. Когато сключиха брачния договор с Близнаците, старият лорд Уолдър Фрей беше изпратил на Роб хиляда конни рицари и близо три хиляди пешаци. — Джейн не само е красива, но и умна. И добра, освен това. Има нежно сърце.
„Но ти сега имаш нужда от мечове, не от нежни сърца. Как можа да го направиш, Роб? Как е възможно да си толкова припрян, толкова глупав? Как може да си толкова… толкова… млад!“ Упреците обаче нямаше да помогнат. И тя само попита:
— Кажи ми как се случи.
— Аз плених замъка й. А тя плени сърцето ми. — Роб се усмихна. — Гарнизонът на Зъбера беше слаб и го взехме с щурм само за една нощ. Уолдър Черния и Малкия Джон водеха щурмуващите отряди със стълбите през стените, а аз проникнах през портата с овен. В ръката ме удари стрела малко преди сир Ролф да ни предаде замъка. Отначало ми се стори дреболия, но после раната забра. Джейн ме беше настанила в леглото си и се грижеше за мен, докато треската отмине. И беше с мен, когато Големия Джон ми донесе вестта за… за Зимен хребет. За Бран и Рикон. — Сякаш се затрудни, докато изричаше имената на братята си. — Онази нощ тя… тя ме утеши, майко.
Кейтлин нямаше нужда да й обясняват що за утеха е предложила Джейн Уестърлинг на сина й.
— И на другия ден ти се ожени.
Той я погледна в очите, горд и отчаян в същото време.
— Беше единственото честно нещо, което можех да направя. Тя е мила и добра, майко. Ще стане добра съпруга.
— Може би. Но това няма да успокои лорд Фрей.
— Знам — отвърна синът й. — Всичко обърках освен битките, нали? Мислех си, че битките са най-трудното нещо, но… ако те бях послушал и бях задържал Теон като заложник, все още щях да властвам над севера, а Бран и Рикон щяха да са живи и здрави в Зимен хребет.
— Може би. А може би не. Все пак лорд Бейлон можеше да рискува с война. Последния път, когато посегна за корона, тя му струваше двама сина. Може би е сметнал, че е добра сделка този път да изгуби само един. — Докосна го по ръката. — Какво стана с Фрей, след като се ожени?
Роб поклати глава.
— Със сир Стеврон сигурно щях да мога да се сдобря, но сир Риман е твърдоглав като камък, а Уолдър Черния… честно ти казвам, на тоя прякорът не му идва от брадата. Стигна дотам да заяви, че сестрите му нямало да възразят да се омъжат за вдовец. Щях да го убия, ако не беше Джейн, която ме помоли да проявя милост.
— Нанесъл си тежко оскърбление на дома Фрей, Роб.
— Не съм го искал. Сир Стеврон умря за мен, а Оливар беше толкова верен скуайър, колкото всеки крал би пожелал. Той ме помоли да остане с мен, но сир Риман го отведе с останалите. С цялата им сила. Големия Джон ме подтикна да ги нападна.
— Да се биеш със своите, обкръжен от враговете си? — каза тя. — Това би било краят ти.
— Да. Помислих, че можем да уредим други бракове за дъщерите на лорд Уолдър. Сир Вендел Мандърли е предложил да вземе една, а Големия Джон ми казва, че чичовците му искали отново да се женят. Ако лорд Уолдър прояви благоразумие…
— Той няма да прояви благоразумие — каза Кейтлин. — Той е горд и страшно обидчив. Знаеш го. Искаше да стане тъст и после дядо на крал. Изобщо няма да го укротиш, предлагайки му бракове със стари разбойници и с втория син на най-дебелия мъж в Седемте кралства. Ти не само си нарушил клетвата си, но си унизил честта на Близнаците, предпочитайки брак с по-нищожен дом. Тук Роб настръхна.
— Кръвта на Уестърлинг е по-добра от тази на Фрей. Родословието им е древно, възхожда от първите хора. Кралете на Скалата понякога са се женели за Уестърлинги преди Завоеванието и е имало друга Джейни Уестърлинг, която е била кралица на крал Мегор преди триста години.
— Всичко това само ще подлюти раните на лорд Уолдър. Винаги го е вбесявало, че по-старите домове гледат на Фрей като на по-долни. Него ако чуеш, тази обида няма да е първата, която ще понесе. Джон Арин отказа да осинови внуците му, а баща ми отказа предложението на една от дъщерите му за Едмур. — Брат й тъкмо се връщаше при тях и тя кимна към него.
— Ваша милост — каза Бриндън Черната риба, — може би ще е по-добре да продължим тази тема насаме.