— Да — отвърна уморено Роб. — Готов съм да убия някого за чаша вино. Да отидем в залата за аудиенции.
Докато се качваха по стъпалата, Кейтлин зададе въпроса, който я тревожеше през цялото време.
— Роб, а къде е Сив вятър?
— В двора. Бори се с мръвка овнешко. Казах на кучкарите да го нахранят добре.
— Преди винаги си го държал до себе си.
— Залата не е най-доброто място за вълк. Виждала си го как се изнервя. Ръмжи и се зъби. Изобщо не трябваше да го взимам в битките с мен. Твърде много хора уби и вече не се бои от тях. Джейни е неспокойна край него, а майка й направо се ужасява.
„Аха, ето я истинската причина“ — помисли Кейтлин.
— Той е част от теб, Роб. Да се боят от него е все едно да се боят от теб.
— Аз не съм вълк, както и да ме наричат. — Каза го сърдито. — Сив вятър уби един човек при Зъбера, друг при Ашемарк, още шестима при Волско кръстовище. Ако си виждала…
— Видях как вълкът на Бран прегриза гърлото на един в Зимен хребет — прекъсна го рязко тя, — и съм му благодарна за това.
— Онова е друго. Мъжът при Зъбера беше рицар, когото Джейни е познавала, откакто се е родила. Не можеш да я виниш, че се страхува. Сив вятър не харесва и вуйчо й. Всеки път, когато сир Ролф го приближи, му показва зъбите си.
Прониза я студ.
— Сир Ролф да го отпратиш. Веднага.
— Къде? На Зъбера, за да набучат Ланистърите главата му на пика ли? Джейни го обича. Той е родният й вуйчо и при това — добър рицар. Имам нужда от повече мъже като Ролф Спайсър, не мога да се лишавам от тях. Не мога да го прогоня само защото вълкът ми не харесва миризмата му.
— Роб. — Тя го хвана за ръката. — Веднъж ти казах да държиш Теон Грейджой близо до себе си, а ти не ме послуша. Сега ме чуй. Този човек го отпрати. Не казвам, че трябва да го пропъждаш. Намери му някоя задача, която изисква мъжка храброст, някоя почетна задача, нещо не толкова важно… но недей да го държиш край себе си.
Той се намръщи.
— Да не би да ме съветваш да накарам Сив вятър да души всичките ми рицари? Може да се намерят и други, чиято миризма няма да му хареса.
— Всеки, когото Сив вятър не харесва, е човек, който не искам да бъде край теб. Тези вълци са нещо повече от вълци, Роб. Трябва да го разбереш. Мисля, че може би боговете са ни ги пратили. Боговете на баща ти, старите богове на севера. Пет вълчи палета, Роб, пет за петте деца на Старк.
— Шест — каза Роб. — Имаше едно вълче и за Джон. Аз ги намерих, не помниш ли? Знам и колко са, и откъде се появиха. Мислех също като теб, че вълците са наши закрилници, че ни пазят, докато…
— Докато какво? Роб стисна устни.
— Докато не ми съобщиха, че Теон е убил Бран и Рикон. Каква полза от техните вълци? Не съм вече момче, майко. Вече съм крал и мога да се пазя сам. — Въздъхна. — Ще намеря някаква служба за сир Ролф, някакъв повод да го отпратя — не заради миризмата му, а само за да не се тревожиш. Достатъчно си страдала.
Успокоена, Кейтлин го целуна по бузата преди останалите да ги настигнат на завоя на стълбището и за миг той отново бе нейното момче, а не нейният крал.
Залата за частни аудиенции на лорд Хостър представляваше малко помещение над Голямата зала, по-подходяща за беседа между близки хора. Роб седна на високото кресло, свали си короната и я постави на пода до себе си, а Кейтлин звънна камбанката да поръча вино. Едмур заразказва тихо на чичо си цялата история около битката при Каменната мелница. Чак след като слугите влязоха, поднесоха и си излязоха, Черната риба се окашля и каза:
— Мисля, че се наслушахме на хвалбите ти, племеннико. Едмур се стъписа.
— Хвалби ли? Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа — отвърна Черната риба, — че държиш благодарност на Негова милост за търпението му. Той изигра целия онзи фарс в Голямата зала само за да не те посрами пред собствените ти хора. На негово място щях кожата да ти съдера, вместо да те хваля за тази глупост при бродовете.
— В защита на бродовете загинаха добри мъже, чичо — кипна Едмур. — Какво, никой ли няма право да печели победи освен Младия вълк? Да не би да съм откраднал някаква слава, предназначена за теб, Роб?
— Ваша милост — поправи го ледено Роб. — Вие ме обявихте за своя крал, вуйчо. Или и това сте забравили?
Черната риба каза:
— На теб ти беше заповядано да държиш Речен пад, Едмур. Нищо повече.
— Аз удържах Речен пад и разкървавих носа на лорд Тивин…