— Така е — каза Роб. — Но един разкървавен нос няма да спечели войната, нали? Хрумна ли ти поне да се запиташ защо се задържахме на запад толкова дълго след Волско кръстовище? Знаеше, че не разполагах с достатъчно хора да заплаша Ланиспорт или Скалата на Кастърли.
— Защо… имаше и други замъци… злато, добитък…
— Смяташ, че сме останали, за да плячкосваме? — Роб го изгледа невярващо. — Вуйчо, исках лорд Тивин да дойде на запад.
— Всички бяхме на коне — каза сир Бриндън. — Войската на Ланистър беше в по-голямата си част пехота. Готвехме се да подгоним лорд Тивин по крайбрежието, после да се промъкнем зад него и да вземем силно укрепена позиция пряко на Златния път, на място, където според моите съгледвачи щяхме да сме в изключително изгодни позиции. Ако той беше тръгнал към нас там, щеше да плати тежка цена. Но ако не ни нападнеше, щеше да се окаже заклещен на запад, на хиляди левги от тила си. През цялото време щеше да преживява лишен от земята си, вместо да граби от нашата.
— Лорд Станис се канеше да щурмува Кралски чертог — каза Роб. — Можеше да се отърве от Джофри, от кралицата и от Дяволчето само с един кървав удар. Тогава можехме да сключим мир.
— Но вие изобщо не ми го казахте!
— Когато ти спря лорд Тивин на Червената вилка — каза Черната риба, — ти го забави достатъчно, за да стигнат при него вестоносците му от Горчив мост и да му съобщят какво става на изток. Лорд Тивин веднага обърна войската си, съедини се с Матис Роуан и Рандил Тарли близо до Черна вода и тръгна в бърз поход към Скокливите водопади, където го чакаха Мейс Тирел и двамата му сина, с огромна войска и флота речни баржи. Спуснаха се по реката, слязоха на половин ден езда от града и удариха Станис в тил.
Кейтлин си спомни дворцовата свита на крал Ренли, както я беше видяла при Горчив мост. Хиляда плющящи под напора на вятъра златни рози, плахата усмивка и шепота на кралица Марджери, брат й, Рицарят на цветята с окървавената ленена превръзка на слепоочията. „Щом е трябвало да паднеш в женски прегръдки, синко, защо не бяха поне прегръдките на Марджери Тирел?“ Богатството и силата на Планински рай щеше да предреши изхода на бъдещите битки. „А може би и Сив вятър щеше да хареса миризмата й.“
На Едмур му призля.
— Но аз изобщо не съм искал… никога, Роб, трябва да ми позволиш да поправя грешката си. Ще поведа авангарда в следващата битка!
„За да поправиш грешката ли, братко? Или за слава“ — зачуди се Кейтлин.
— Следващата битка — промълви Роб. — Е, тя ще е много скоро. Веднага щом Джофри се ожени, Ланистърите отново ще излязат срещу мен на бойното поле, не се съмнявам, и този път Тирелите ще тръгнат редом с тях. А аз може би ще трябва да се бия и с Фрей, ако Уолдър Черния продължи така…
— Докато Теон Грейджой седи на бащиния ти стол с оцапани от кръвта на братята ти синове, другите ти врагове ще трябва да почакат — каза Кейтлин на сина си. — Първият ти дълг е да защитиш своите хора, да си върнеш Зимен хребет и да овесиш Теон в кафез за врани, за да умре бавно. Или да се откажеш изобщо от тази корона, Роб, защото хората ще знаят, че не си никакъв крал.
От начина, по който я погледна, тя веднага разбра, че отдавна никой не му е говорил толкова дръзко.
— Когато ми съобщиха, че Зимен хребет е паднал, ми се прииска веднага да тръгна на север — отвърна той с нотка на оправдание. — Прииска ми се да освободя Бран и Рикон, но помислих… не съм и сънувал, че Теон би могъл да им навреди, наистина. Ако бях…
— Твърде късно е за тези „ако“ и твърде късно е за освобождение — каза Кейтлин. — Остава само възмездието.
— Според последните ни вести от севера сир Родрик е разбил войска на железни мъже край Тореново тържище и събира войска при замъка на Кервин, за да върне Зимен хребет — каза Роб. — Досега може и да го е направил. Отдавна нямаме вести. А какво ще стане с Тризъбеца, ако тръгна на север? Не мога да искам от речните лордове да изоставят хората си.
— Не — каза Кейтлин. — Остави ги да пазят своето и си върни севера със северняците.
— Как ще поведеш северняците на север? — попита брат й Едмур. — Железните хора държат под контрола си Морето на залеза. Грейджой държат Рова на Кайлин, също така. Никоя армия досега не е завзимала Рова на Кайлин от юг. Дори походът срещу него е лудост. Можем да се окажем заклещени по пътя, с железните мъже пред нас и разгневените Фрей зад гърба ни.
— Трябва да си върнем Фрей — каза Роб. — С тях все още имаме някакъв шанс да успеем, колкото и да е малък. Без тях — не виждам надежда. Готов съм да дам на лорд Уолдър каквото поиска… извинения, почести, земи, злато… все трябва да се намери нещо, което да уталожи накърнената му гордост…