— Хората на Свободния народ яздят с когото поискат — каза му момичето, — а от Торбата с кокали до гуша ни е дошло.
Всяка нощ щом си вдигнеха стана, Игрит постилаше кожите си за спане до него, все едно дали беше легнал близо до огъня, или по-далече. Веднъж се събуди и я намери гушната до него, с ръка, отпусната на гърдите му. Остана да лежи дълго, вслушай в дъха й, като се мъчеше да не обръща внимание на растящото напрежение в слабините. Щурмоваците често спяха по двама да се топлят, но Джон подозираше, че Игрит не търси само топлината му. След това прибягна до Дух, за да я държи настрана от себе си. Баба Нан им беше разправяла приказки за рицари и техните дами, които спели в едно легло с меч между двамата, за да си опазят честта, но според него това бе първият случай едно вълчище да замести меча.
Въпреки това Игрит не се отказа. По-предния ден Джон направи грешка, като изрази съжалението си, че няма топла вода, за да се окъпе.
— Студената е по-добра — веднага му отвърна тя, — стига да имаш някой, който да те стопли след това. Реката все още е заледена само отгоре, давай.
Джон се засмя.
— Искаш да премръзна до смърт.
— Всички ли врани ви е толкова страх да не ви настръхне кожата? Малко лед няма да те убие. Ще скоча с теб да ти го докажа.
— И после цял ден да яздим с мокри дрехи, замръзнали по кожата ни?
— Джон Сняг, ти нищо не знаеш. Няма да влезеш с дрехи.
— Изобщо няма да влизам — заяви той твърдо, тъкмо преди да чуе, че Тормунд го вика. (Всъщност той не викаше него, но все едно.)
Диваците, изглежда, смятаха Игрит за голяма красавица заради косата й: червената коса беше рядкост сред свободния народ и за червенокосите казваха, че ги е целунал огънят, което носело късмет. Сигурно носеше късмет и си беше червена, но косата на Игрит беше толкова чорлава, че Джон се изкушаваше понякога да я попита дали не я реши само при смяна на сезоните.
Знаеше, че в един владетелски двор момичето щеше да мине за съвсем обикновено. Имаше кръгло селяшко лице, чип нос и малко криви зъби, а очите й бяха твърде раздалечени. Джон беше забелязал всичко това още първия път, когато опря камата си в гърлото й. Напоследък обаче започна да забелязва и някои други неща. Когато му се усмихнеше широко, леко кривите зъби преставаха да имат значение. А очите й може и да бяха раздалечени, но имаха прекрасен синьо-сив цвят и бяха едни от най-живите, които бе виждал. Понякога тя запяваше с тих, плътен глас и нещо в него трепваше. А понякога, край огъня, когато седнеше, прегърнала колене, и светлината от пламъците залудуваше в червената й коса, и го погледнеше, и му се усмихнеше… е, от това и други работи му трепваха.
Но той бе мъж на Нощния страж, клетва беше дал. Не ще имам жена, земи не ще владея, деца след мене няма да оставя. Изрекъл беше словата пред язовото дърво, пред бащините си богове. Не можеше да се отрече от тях… както и не можеше да признае пред Тормунд Гръмовния юмрук, Мечия мъж причината за своята неохота.
— Не, но… — „Какво да кажа, че да ми повярва?“ — Все още съм много млад за женитба.
— Женитба ли? — Тормунд се засмя. — Че кой ти говори за женитба? На юг мъжът с всяко момиче, с което легне ли трябва да се жени?
Джон усети, че пак се изчервява.
— Тя се застъпи за мен, когато Дрънчащата ризница искаше да ме убият. Не мога да й отнема честта.
— Сега ти си свободен мъж, а Игрит е свободна жена. Какво отнемане на чест е това да спите заедно?
— Може да й направя дете.
— Тъй де, ха дано. Някой здрав син, или момиче, целунато от огъня, какво лошо има в това?
За миг Джон не можа да намери отговор.
— Момчето… детето ще е копеле.
— Че копелетата да не са по-слаби от другите деца? По-хилави да са, по-болнави?
— Не, ама…
— Ти самият си копеле. А ако Игрит не поиска дете, ще иде при някоя горска врачка и ще пие лунна отвара. Посее ли се семето, ти повече не се бъркаш.
— Няма да стана баща на копеле. Тормунд поклати рошавата си глава.
— Големи глупаци сте били това коленичещите. Що открадна тогава момичето, като не го искаш?
— Откраднал съм я? Изобщо не съм…
— Откраднал си я — рече Тормунд. — Заколваш двамата, с които е, и я отвличаш, това как го наричаш?
— Взех я в плен.
— Накарал си я да ти се предаде.