— Тази песничка звучи по-вярно от онази, която ми изпя в шатрата. — Манс се обърна към Харма Песоглавата. — Колко коня намерихме?
— Над сто — отвърна му грамадната жена, — под двеста. Има още мъртви на изток под снега, трудно е да кажа колко точно. — Зад нея стоеше носачът на пряпореца й — дълъг прът с куча глава, забита на върха му. От нея още капеше кръв.
— Не трябваше да ме лъжеш, Джон Сняг — каза Манс.
— Аз… знам. — Какво друго можеше да каже? Дивашкият крал го изгледа съсредоточено.
— Кой командваше? И ми кажи истината. Рикър ли беше? Или Малък лес? Вайтърс не е, той е твърде немощен. Тази шатра чия беше?
„Твърде много му казах.“
— Не му ли намерихте трупа? Харма изсумтя презрително.
— Какви глупаци са тия врани!
— Ако още веднъж ми отговориш с въпрос, ще те дам на Господаря на костите — закани се Манс Райдър на Джон. И пристъпи към него. — Кой предвождаше тук?
„Още една крачка — помисли Джон. — Още стъпка.“ Ръката му леко се плъзна към дръжката на Дълъг нокът. „Ако си мълча…“
— Само да посегнеш към тоя копелдашки меч, копелдашката ти глава ще отхвърчи преди да е излязъл от ножницата — каза Манс. — Търпението ми вече се изчерпа, врано.
— Кажи го — подкани го Игрит. — Все едно, който и да е бил, мъртъв е.
Джон се намръщи и засъхналата по бузата му кръв се напука. „Адски трудно е. Как да се правя на обърни-плащ, без да стана такъв?“ Корин не му беше казал това. Но втората крачка винаги е по-лека от първата.
— Стария мечок.
— Стареца? — Тонът на Харма издаде, че не го вярва. — Дошъл е лично? Тогава кой командва в Черен замък?
— Боуен Марш. — Този път Джон отговори веднага. „Не трябва да се колебаеш, каквото и да те питат.“
Манс се засмя.
— Ако е така, спечелили сме войната. Боуен разбира много повече от броене на мечове, отколкото как се използват.
— Командваше Стария мечок — каза Джон. — Това място беше високо и укрепено, и той го укрепи още повече. Изкопа ями и заби колове, докара храна и вода. Беше готов за…
— … мен? — довърши Манс Райдър. — Да, бил е. Ако бях изглупял да щурмувам хълма, навярно щях да изгубя петима души за всяка врана и пак щях да смятам, че съм извадил късмет. — Устата му се сви. — Но когато мъртъвците възкръсват, стените, коловете и мечовете не значат нищо. С мъртвите не можеш да се бориш, Джон Сняг. Никой човек на света не знае това толкова добре, колкото мен. — Взря се в помръкващото небе и каза: — Враните май ни помогнаха повече, отколкото сами са предполагали. Тъкмо се чудех защо никой не ни напада. Но все още ни чакат стотици левги път, а студът се надига. Варамир, изпрати вълците си да подушат за варгите, не искам да ни връхлетят с изненада. Господарю на костите, удвои патрулите и се погрижи всеки да е с факел и кремък. Стир, Джарл, вие тръгвате още призори.
— Манс — рече Дрънчащата ризница, — искам кокалите на враната.
Игрит пристъпи и застана пред Джон.
— Не можеш да убиеш човек затова, че се е опитал да излъже, за да защити бившите си братя.
— Те още са му братя — заяви Стир.
— Не са — настоя Игрит. — Заповядаха му да ме убие, но той не ме уби. А уби Полуръката, всички го видяхме.
Дъхът на Джон замъгли въздуха пред очите му, „Ако го излъжа, ще разбере.“ Погледна в очите Манс Райдър, отвори и затвори изгорялата си длан.
— Аз нося плаща, който вие ми дадохте, ваша милост.
— Хубав плащ! — каза Игрит. — Топъл. Много нощи се боричкахме под него!
Джарл се разсмя и дори навъсената Харма Песоглавата се изкикоти.
— Това ли било, Джон Сняг? — кротко попита Манс Райдър. — Тя и ти, значи?
Не беше трудно да се обърка човек отвъд Вала. Джон вече не можеше да различи честта от срама, нито праведността от греха. „Отецът дано ми прости.“
— Да — каза той. Манс кимна.
— Добре. Тогава утре ще заминеш с Джарл и Стир. И двамата. Аз съм последният, който ще раздели две сърца, туптящи в едно.
— Къде заминаваме? — попита Джон.
— Отвъд Вала. Крайно време е да докажеш верността си с нещо повече от думи, Джон Сняг.
Магнарят не беше доволен.
— Че за какво ми е една врана?
— Той познава Стража и Вала — рече Манс. — И освен това познава Черен замък по-добре от всеки наш съгледвач. Ще намериш начин да го използваш, ако не си глупак.