Стир се намръщи.
— Сърцето му може би още е черно.
— Ако е така, изтръгни му го. — Манс се обърна към Дрънчащата ризница. — Господарю на костите, в никакъв случай не позволявай на колоната да спира. Ако стигнем Вала преди Мормон, спечелили сме.
— Ще се движат. — Гласът на Дрънчащата ризница беше стегнат и гневен.
Манс кимна и се отдалечи с Харма и Шест кожи. След тях тръгнаха шестте вълка на Варамир и скалната котка. Джон и Игрит останаха с Джарл, Дрънчащата ризница и магнаря. Двамата стари диваци изгледаха Джон със зле прикрит яд.
— Чу, тръгваме утре призори — каза Джарл. — Вземете колкото храна можете, време за лов няма да има. И се погрижи за лицето си, врано. На нищо не приличаш.
— Ще се погрижа — каза Джон.
— А ти гледай да не лъжеш, момиченце — каза Дрънчащата ризница на Игрит и очите му блеснаха зад великанския череп.
Джон извади Дълъг нокът.
— Махни се от нас, ако не искаш да получиш онова, което получи Корин.
— Тук вълкът няма да ти помогне, момче. — Дрънчащата ризница посегна за своя меч.
— Сигурен ли си? — засмя се Игрит.
Горе на каменната стена Дух се беше присвил за скок, с настръхнала козина. Не издаде звук, но тъмночервените му очи гледаха на кръв. Господарят на костите бавно дръпна ръката си от меча, отстъпи крачка назад, изруга и ги остави.
Джон и Игрит бавно заслизаха по склона. Дух пристъпваше до тях. Чак когато прегазиха половината корито на Млечна вода, Джон се почувства достатъчно безопасно да каже:
— Не съм те молил да лъжеш за мен.
— Не съм лъгала — отвърна тя. — Само премълчах една част.
— Каза, че…
— Че сме спали много нощи под плаща ти. Но не казах кога сме започнали. — Усмивката й беше почти свенлива. — Накарай Дух да спи на друго място тази нощ, Джон Сняг. Манс е прав. Делата са по-верни от думите.
САНСА
— Нова рокля? — възкликна тя, колкото притеснена, толкова и объркана.
— По-хубава от всичко, което сте носили досега, милейди — увери я старицата. Измери бедрата на Санса с усукана и вързана на възел за двата края връв. — Цялата — коприна и мирска дантела, със сатенени панделки. Ще бъде много красива. Самата кралица я поръча.
— Коя кралица? — Марджери все още не беше кралицата на Джоф, но беше вдовица на покойния Ренли. Или имаше предвид Кралицата на тръните? Или…
— Кралицата регент, разбира се.
— Кралица Церсей?
— Че коя друга. От много години ме удостоява с поръчките си. — Старицата опъна връвта по крака на Санса. — Нейна милост ме предупреди, че вече сте жена и не бива да се обличате като малко момиче. Вдигнете си ръката.
Санса я вдигна. Вярно беше, че имаше нужда от нова рокля. Последната година беше израсла близо цяла педя, а и повечето неща от стария й гардероб се бяха развалили от пушека, когато се опита да изгори постелята си в деня на първото си разцъфтяване.
— Бюстът ви ще бъде красив като на кралицата — рече старата жена, докато опъваше връвта около гърдите на Санса. — Не бива да го криете толкова.
Думите й я накараха да се изчерви. Но последния път, когато излезе на езда, не можа да завърже елека си догоре и конярчето я зяпна, докато й помагаше да се качи на коня. Забелязваше понякога, че и възрастни мъже се заглеждат в гърдите й, а някои от ризите й бяха толкова отеснели, че едва дишаше в тях.
— С какъв цвят ще е? — попита тя шивачката.
— Цветовете ги оставете на мен, милейди. Ще останете доволна, сигурна съм. Ще получите също така бельо и корсажи, фусти, мантии, всичко, което подобава на… на една красива млада дама от знатен род.
— Ще бъдат ли готови за сватбата на краля?
— О, по-скоро, много по-скоро, Нейна милост настоява. Имам шест шивачки и дванадесет чирачки и заради тази поръчка сме отложили всички други. Много дами ще ми се сърдят за това, но кралицата заповяда.
— Благодаря на Нейна милост за грижите й — каза учтиво Санса. — Тя е много добра с мен.
— Нейна милост е изключително щедра — съгласи се шивачката, докато си събираше нещата. После излезе.
„Но защо?“ — зачуди се Санса след като остана сама. Притесняваше я тази грижовност. „Обзалагам се, че тази рокля е свързана някак с Марджери или е по настояване на баба й.“
Добротата на Марджери си оставаше неизменна, а присъствието й бе променило всичко. Дамите й също посрещнаха Санса с обич. Толкова време бе минало, откакто можеше да се порадва на компанията на други жени, че тя почти бе забравила колко е приятно. Лейди Леонет започна да й дава уроци по свирене на лира, а лейди Джана с охота споделяше с нея всички дворцови клюки. Мери Крейн винаги имаше подръка някоя забавна историйка, а мъничката лейди Бълвър й напомняше за Аря, макар да не беше толкова буйна.