Може би Рюкор имаше служители, които да причакат и да упоят госта Манаби, след което да го заведат в тайна стая, където да прекара живота си, бърборейки за Вечния император.
Може би затова беше изпратил и този материал предварително, материал, който усърдно беше скрил с екзотичния код, използван в дните на трибунала, пред който членовете на Тайния съвет бяха изправени, за да отговарят за престъпленията си.
Господин Еку се опита да събере мислите си, но това се оказа също толкова безуспешно, както и опитите му да се успокои. Реши, че едничката причина умът му да е толкова недисциплиниран е, че е наистина ужасен. Страхът беше чувство, което винаги пречеше на логичния анализ.
Не че беше ирационално да го изпитва.
Господин Еку беше служил на Вечния император много пъти и дори беше убедил своята раса да пренебрегне дълбоко вкорененото си желание за неутралитет, за да подкрепи скришно Империята по време на Таанските войни. Но той не страдаше от никакви илюзии относно евентуалните действия на Императора, ако последният разбереше за вижданията, мислите и мисията на господин Еку.
Това беше и една от причините да изчезне от своя свят, без да каже на никого за целта и намеренията си. Пристигането му в родния свят на Рюкор беше извършено с един от корабите на свободно търгуващите Романи. Още една връзка, родена от дните на трибунала и създадена от човека, който искаше всеки да може да лети: Стен.
Стен беше привлякъл Еку да участва в трибунала с малък подарък: самоделен холографски дисплей на „въздушен цирк“ от древната Земя, където прикованите към земята хора рискуваха живота си, карайки движени от бензинови двигатели въздухоплани с двойни крила, на които всеки уважаващ себе си археоептерикс би погледнал с презрение.
Когато видя модела, господин Еку се беше възхитил:
— Наистина ли са правили такива неща?… Никога до този момент не съм се замислял какво ли е да си завинаги прикован към земята заради гените си. Боже мой, колко отчаяно са искали да летят.
— Всички същества са готови да рискуват — беше казал Стен — за малко свобода.
Чудеше се как се справя човекът с малката си задача в Алтайския куп. Надяваше се, че е добре, но предполагаше, особено като се имаше предвид последното информационно затъмнение за областта, че ситуацията, която тъй или иначе беше неприятна, се влошава.
Запита се дали ако Рюкор сметне налудничавата му теория за вярна, ще въвлекат Стен. Как? Като какъв, запита се той. И за да направи какво?
Да не би да започваш да постъпваш както хората — всеки път, когато има привидно неразрешим проблем, решението е да плеснат с ръце и да прехвърлят властта на рицаря в бляскава броня, който в крайна сметка се оказва тиранин?
Тъкмо това беше създало сегашната ситуация.
Това, поправи се господин Еку, и АМ2.
АМ2. Ето го препъникамъка. Без АМ2 всичко в Империята — нейните успехи и престъпления, — щеше да бъде загубено.
И АМ2 щеше да попречи за намирането на истинско решение на този проблем, завърши мрачно Еку.
Хоризонтът се изчисти и той видя остров. Беше студен и неприветлив като всичко оставало в този свят. Назъбени скалисти игли се издигаха от каменистите плитчини. Пуст — но деликатните му сензорни мустачки му подсказваха, че долу има живот.
После очите му потвърдиха казаното от други сетива, когато видя движение на един от каменистите „плажове“ на острова. Още същества като това, което му беше помахало, се бяха излегнали върху обливаните от ледени вълни скални издатъци сякаш бяха хора, печащи се под лъчите на тропическо слънце.
Чу гърлен рев да се извисява над воя на вятъра, когато едно от тези същества се изправи в цял ръст на задните си перки и изкряка приветствено. Рюкор… трябваше да е тя.
Съществото направи няколко тромави крачки по земята, гмурна се и се превърна в плъзгаща се грация сред разбиващата се вълна, после изчезна.
Сега, помисли си с раздразнение господин Еку, как да изтълкувам поведението й? Дали да я последвам под водата сякаш съм трифибия2?
После черната скала се премести настрани и зейна вход към широк тунел в средата на една от скалите на острова. Около нея и отгоре й, на върха на скалата, проблясваха антени.
Еку се спусна надолу, като инстинктивно сви крилцата си, въпреки че тунелът беше достатъчно голям, за да пропусне и товарен звездолет.