Силните и ясно изразени спектрални линии кислород и вода се дължат на газовия тор.
Газов тор се получава, когато леко небесно тяло се върти в постоянна орбита около тежка маса. Такъв е случаят с Титан, обикалящ около Сатурн. В някои случаи леката маса е толкова малка, че не може да задържи атмосфера. Молекулите на въздуха преодоляват гравитацията на лекото небесно тяло и започват да кръжат около тежкото. Така Титан обикаля около Сатурн в пръстен от собствената си атмосфера, отскубнала се от него. По същия начин около Юпитер кръжи и Йо — в пръстен от сяра, йонизиран от гигантското магнитно поле на Юпитер.
Газовият тор е тънък, самият газ трябва да е достатъчно разреден, за да позволи самостоятелна орбита за всяка молекула. По този начин се очаква, че дадена молекула ще извърши приблизително половин обиколка около тежката маса, преди да се сблъска с друга молекула. При такива условия газовият тор е стабилен. Случайни фотони изтласкват отделни молекули в междузвездното пространство, но те бързо се връщат към сателита.
Голям приблизително колкото Ганимед и значително по-малък от Марс, Титан притежава атмосфера с налягане, което е един и половина пъти по-голямо от земното, измерено на морското равнище. Той непрекъснато губи част от атмосферата си, едновременно с това обаче от газовия тор се връща друга…
Звездата на Левой представляваше изключение не само в това отношение. На нея се наблюдаваха и други съществени разлики.
Мъгливият пръстен беше най-плътната част от газовия тор около Звездата на Левой. При медианата й плътността беше точно като на земната атмосфера на километър и половина над морското равнище — твърде плътна, за да е стабилна. Просмукването към газовия тор беше постоянен и непрекъснат процес. Същевременно обаче газовият тор си оставаше стабилен, с голям гравитационен градиент1. Молекулите се връщаха от газовия тор към Мъгливия пръстен в стабилен поток, а оттам се прехвърляха към ураганите, заобикалящи Света на Голдблат.
— Светът на Голдблат вероятно се е родил като гигантска газова планета, от типа на Сатурн. — Гласът на Шарън Левой звучеше в паметта на Кенди със забележителна яснота. — Попада в полето на пулсара, след като той е загубил значителна част от въртеливата скорост и топлината си… След това е била уловена от силни течения на Рош и губи водата и почвата си, тъй като се е озовала твърде близо до звездата. В продължение на около един милиард години Светът на Голдблат е изпускал газове в Мъгливия пръстен, той от своя страна е вършил същото в междузвездното пространство. Не е стабилна в истинския смисъл на думата, но коя планета е вечно стабилна, дявол да го вземе?
— Няма да е стабилна още кой знае колко — прекъсна я Денис Куин. — По-голямата част от Света на Голдблат вече я няма. След десет или сто милиона години Мъгливият пръстен ще започне да се разрежда.
Кенди помнеше това. Записите бяха направени едновременно с показанията на приборите на „Дисциплина“, които изследваха Мъгливия пръстен отблизо. Част от екипажа вече прибягваха до услугите на КАРМ. Докладите им бяха възторжени. Има живот, базиращ се на ДНК2… Въздухът е не само напълно годен за дишане, но има и приятен аромат…
Кенди не си спомняше да е вкарвал „Дисциплина“ в орбита около Звездата на Левой. По всяка вероятност е изхабил наличното гориво и е отложил с години планираното посещение и на други планети и звезди. Защо?
— Трябва да се измъкнем от тази кутия — прозвуча гласът на Клер Далтън. — Тя вече се скапва, губим дори онова, което успеем да рециклираме. Там има повече от вода — има въздух, а вероятно и пресен тор за хидропонните резервоари.
На практика „Дисциплина“ се управляваше от Шарлс Дейвис Кенди, корабът едва ли се нуждаеше от двадесет души екипаж. Държавата ги беше програмирала като човешки резерв — едно миниатюрно копие на самата Държава, минус бедствията, които я заплашват на местна почва. Само една планета и една слънчева система бяха твърде малко, за да осигурят съществуването на Държавата и на цялото човечество. На всеки кораб във вселената имаше достатъчно голям екипаж, за да даде отново живот на човешката раса — това беше втората част на тяхната мисия, ако някога разбира се, се стигнеше до това. Държавата не очакваше да загине от катаклизъм, но разходите бяха нищожни в сравнение с печалбата.
1
Степента на изменение с оглед на разстоянието на някаква променлива величина — в случая гравитация. — Бел.прев.