— Търсила си спасение от… Ъ-ъ-ъ… От това?
— От това и от бременността — засмя се тя. — Майка ми умря при четвъртото раждане, а това бях аз…
— Още ли те е страх?
— Разбира се, че ме е страх. Случайно да имаш желание да износиш едно бебе вместо мен?
Телата им се сляха и Образования засрамено извърна глава. Очите му неволно се насочиха към небето. И изведнъж се вцепени. Точно над главите им зееше огромна уста.
Гигантската паст бавно се затвори, после отново зейна. Въртеливото й движение беше почти незабележимо. Над горната челюст се виждаше чудовищно око, под долната имаше нещо като свита костелива ръка. Звярът беше на цял километър разстояние от тях и въпреки това изглеждаше огромен…
Туловището тромаво се завъртя около оста си. Беше сравнително късо, но за сметка на това притежаваше широки и прозрачни криле. Илюзия нямаше — действително представляваше една уста, снабдена с перки. Достатъчно голяма, за да погълне наведнъж сала заедно с обитателите му. През тъканта на бузите прозираше мътна слънчева светлина.
Рееше се сред облаците насекоми, изплували при катастрофата с дървото, и очевидно не беше хищник. Това е хубаво. Нямаше ли в записките на Учения описание на такова животно? Май го беше кръстил с някакво смешно име…
Мерил докосна рамото му и той подскочи.
— Притеснявам се от този бръмбароядец — промърмори тя. — Забелязваш ли, че сме обградени от насекоми?
— Нима мога да го пропусна?
В действителност вече беше успял да свикне с тях и не им обръщаше внимание. Не жилеха, но бяха навсякъде около сала — безброй крилати създания с най-различна големина — от дълги колкото пръст до миниатюрни точици, които едва се забелязваха.
— Малко сме едрички, за да ни погълне без да иска…
— Сигурно. Но какво ще стане с…?
— Мисля, че опасност за Гавинг няма. Но за всеки случай ще го наглеждам.
— Добре.
— Гледат ни! — прошепна Миния и тялото й се стегна.
— Спокойно — отвърна Гавинг, след като се озърна. — Това е Образования.
Тя видимо се отпусна.
— Дали няма да си помислят, че правим нещо нередно?
— Едва ли. Освен това, аз мога да се оженя за теб.
— Сигурен ли си, че го желаеш? — неуверено заекна тя.
Не беше. В главата му се блъскаха безразборни мисли. Първият любовен акт го разтърси далеч по-силно от гибелта на дървото. Сега той обичаше Миния и вече се страхуваше от нея. Защото стана твърде зависим от удоволствието, което тя можеше да му дари, но и да откаже… Дали вече не си въобразява, че го притежава? Все още помнеше урока от несполучливия брак на Клейв… Или по-скоро това, което знаеше за него… Подобно на Мейрин, и Миния беше по-възрастна от партньора си…
Но всичко това няма значение. Племето Куин разполагаше едва с четири жени. Джаян и Джини принадлежаха на Клейв, оставаха Мерил и Миния…
— Сигурен съм — отвърна на глас той. — Искаш ли да го обявим?
— Остави ги да спят — каза тя и се притисна към него.
В следващия момент забеляза как огромната жвакаща уста се измъква от облаците насекоми. Сега беше значително по-близко и се виждаше, че няма зъби, а само устни и тесен змийски език. Бавното въртене позволяваше на звяра да наблюдава цялото небе и бързо да открие евентуалната опасност.
— Дали става за ядене? — обади се Гавинг.
— Аз съм жадна.
— Трябва да има начин да се доберем до това езерце!
— Гавинг, скъпи… Ние също имаме нужда от сън. Смяната ти вече свършва, нали?
Чертите му се разкривиха от гигантска прозявка, последвана от широка усмивка.
— Все пак трябва да кажем на някого.
Свит на две, Образования тихо похъркваше. Гавинг опъна въжето му и подвикна:
— Ние ще се женим.
Очите на Образования се отвориха.
— Добра идея — кимна невъзмутимо той. — Сега ли?
— Не, първо ще изчакаме да се събудят и другите. Хайде, ред ти е да поемаш дежурството.
— Добре.
Глава десета
Моби3
Събуди се от приглушени гласове, жадна и нервна.
Той беше млад. Беше му дала това, което той искаше. На практика го беше принудила. И той едва ли ще прояви особен интерес към нея. Имал е достатъчно време за размисъл, положително ще си спомни, че тя се опита да го убие.
3
Моби Дик е гигантски бял кит от едноименния роман на американския писател Херман Мелвил (1819–1891). — Бел.прев.