— Санчия, отведи я в стаята й. — Тя затвори за малко очи, преди отново да ги отвори и да каже с пресипнал глас: — Трябва да остана и да приготвя сина си за погребението.
Бианка кимна послушно.
— Да, тръгвам. — Тя се изправи и погледна към мъртвото му лице. — Arrivederci32, Марко.
Не сбогом, а довиждане. Очите на Санчия бяха забулени от сълзи, когато взе Бианка за ръката и я поведе навън. Младата жена залиташе толкова силно, че Санчия вдигна очи, за да зърне лицето й. Вместо дълбока скръб и печал Бианка излъчваше спокойствие и невъзмутимост.
— Санчия, бих искала да видя свещеника — каза тя.
— Още преди цели часове пратихме да го извикат, но го няма. — Санчия прибави тихо: — Марко беше добър човек. Бог ще го вземе при себе си и без светото причастие.
— Бог вече го е взел при себе си — каза Бианка. — Свещеникът ми трябва на мен. Бих искала да се изповядам, преди да умра.
Санчия я погледна ужасена.
— Бианка, какво…
— Не се чувствам добре. Казах истината на Марко. Бог е милостив. — Тя удостои Санчия с една лъчезарна усмивка. — Заедно.
Санчия стисна здраво ръката на Бианка.
— Като ви сложа в ковчега, ще извикам свещеника.
Бианка припадна пред прага на покоите си и й оставаха още два дни живот, преди да я глътне чудовището, което опустошаваше Мандара.
Оказа се, че ставаше дума за едно заразно, ненаситно, неумолимо чудовище, което връхлиташе слуги, войскари, жени и деца. На третия ден то беше нападнало половината от обитателите на замъка, а Катерина разкри пред Санчия, че хората в града също са силно засегнати. Санчия се грижеше за Бианка, докато Катерина се опитваше да смекчи страданията на онези, които живееха отвъд стените на замъка.
В предсмъртния час на Бианка Санчия изпрати да извикат Катерина.
— О, Боже — изрече тихо тя, когато, щом отвори вратата, я лъхна зловоние. — Боже Господи на небесата!
— Трябва ми повече вода. Слугите ми носеха на няколко часа веднъж гърне вода, което оставяха пред вратата, но от вчера насам всички изчезнаха. — Санчия подсуши с кърпа черните гнойни подутини по тялото на Бианка. — Трябва пак да изглежда хубава. Ала как да го постигна, като нямам вола, за да я измия?
— Нейните циреи се пукат. — Катерина преглътна с мъка. — Повечето люде умират, преди това да се случи.
— Трябва ми вода.
— Няма вода. Градският кладенец е заразен. Разрешавам на всички да черпят от водоема в двора на замъка. Но и той вече е почти пресъхнал. — Катерина притвори лекичко устните на Бианка, застинали в тих, немощен вик. — Трябва да изпратим каруца в лозята и да вземем вода от тамошния извор.
— Трябва да я избърша. Тя беше толкова хубава…
— Шшт, ще ти помогна. — Катерина взе кърпата от ръката на Санчия. — Този малък парцал не е достатъчен. Ще подиря чаршаф и ще се огледам дали в някоя кофа в другите спални не е останало малко вода. — Тя напусна помещението. Върна се малко по-късно с необходимото.
— Тя непрекъснато настояваше за свещеника — каза Санчия глухо, когато измиха осеяното с мехури тяло на Бианка. — Понеже не можех да й кажа, че свещеникът или е избягал, или се е скрил някъде, аз я излъгах. Когато болките я обхванаха толкова силно, че загуби способността да различава, аз се престорих, че съм свещеникът и я изповядах. Лошо ли постъпих, мадона Катерина?
— Наричай ме само Катерина. — Майката на Лион поклати отрицателно глава. — И аз щях да постъпя по същия начин. Бог е много по-зает да ни натръшка като снопи, отколкото го е грижа за някаква си изповед. — Тя погледна Санчия. — Трябва да ми помогнеш да приготвим ковчег за нея. Мъжете, които долу ковяха ковчези, са си плюли на петите. Не ми остана вече никой, комуто бих могла да поверя тази задача. Разбираш ли нещо от дърводелство?
Санчия отрече с поклащане на глава.
— Аз също, но не може да е чак толкова трудно, щом като тези пъзливи нехранимайковци са го умеели. — Катерина изправи снага. — И в смъртта трябва да се съхрани известно достойнство. Та ние не сме диваци, които камарят своите мъртви пред вратата или ги оставят да лежат в канавката, както правят тези клети души долу в града.
— Такива ли неща стават в града?
Катерина кимна.
— Разсъдъкът ги е напуснал. Навсякъде царят охкания и вайкалия, пиянство и насилие. — Тя се обърна да върви. — Ще донеса игла и конец. От този чаршаф можем да ушием саван. После ще се опитаме да сковем ковчег. Къде ли е Ана? Тя би могла да ни помогне при ушиването.
Санчия се помъчи да откъсне мислите си от предсмъртната агония на Бианка. Не беше виждала Ана, камериерката на Бианка, откакто господарката й припадна.