— Оставете го да поспи четири часа и след това продължаваме — чу се по високоговорителя.
— Да, господин полковник.
Лекарят надникна под клепачите на Ракоци и след това отчетливо каза на асистента си, който беше глухоням, но четеше по устните:
— Остави го тук — това ще спести време. Като се върнем, ще му направя инжекция за събуждане.
Помощникът му кимна, вратата се отвори откъм външната страна и двамата излязоха.
Стаята зад огледалото беше силно опушена, въздухът беше сух.
— Ами Пахмуди?
— Трябва да е свързан с Мжитрик, Пьотър Олег Мжитрик — каза Армстронг. Пресяваше с изумление цялата информация от Ракоци.
Хашеми откъсна очи от лежащия на операционната маса Ракоци и изключи касетофона, след което натисна бутона за пренавиване на лентата. В едно полуотворено чекмедже имаше още седем касети.
— Мога ли да получа презаписи? — опита Армстронг.
— Защо не? — отвърна Хашеми. Очите му бяха зачервени, квадратното лице — брадясало, макар че се беше бръснал само преди няколко часа.
— Какво толкова важно има в псевдонима „Броднин“ на Пьотър Олег, в имената също — Грей, Джулиан Брод, Тед Евър, Пърси Смедли или Смидли Тейлър?
Армстронг се изправи, за да разкърши рамене, а също и за да има малко време да помисли.
— Броднин беше съветски бизнесмен, човек на КГБ и двоен агент. Наш. Никога не сме подозирали, че ни праща за зелен хайвер. А Джулиан Брод означава Джулиан Бродхърст. За нас той винаги е бил с абсолютно безупречна репутация. Той е водеща фигура в дружеството „Фейбиън“, високоуважаван член на лейбъристката партия, човек, който се включва или излиза от правителството по своя собствена прищявка, съветник и доверено лице на редица министър-председатели и — добави той с отвращение — патриот.
— Значи пипнахте го сега! Предател. Ами вържете го на операционната маса, издойте го докрай и го хвърлете в Темза. А Грей?
— Лорд Грей, агитатор на левичарите, бивш профсъюзен деец, фанатизиран ръководител на антикитайското и антихонконгското лоби, предпазлив антикомунист, преди няколко години изпратен в Палатата на лордовете, за да направи още бели. Преди няколко години го проучвахме, но се оказа чист като изворна вода — интересуваше се само от политика.
„Боже Господи, ако и двамата са шпиони и предатели, а ние бихме могли да го докажем, това ще разкъса Лейбъристката партия — мислеше си Армстронг, — да не говорим за това как ще се взривят торите, като научат за Пърси. Обаче как да го докажеш и да останеш жив?“
— Досега не сме имали никакви улики против него.
— Но вече и той ви е в ръцете! Предател. Обърнете му гьона и го застреляйте. А този Тед Евър?
— Евърли, златното момче на БКТ17 подготвяше се за висок пост в правителството. Безупречен центрист в политиката. Далече от всякакви комунисти и други подобни.
— И той е сега в ръцете ви. Раздрусайте го яко. А Смедли или Смидли-Тейлър?
Робърт Армстронг му предложи цигарите си. Пърси Смедли-Тейлър: поземлена аристокрация, богат, Тринити колеж — аполитична независима личност, която успява да укрие възгледите си от пресата, когато тя го притисне до стената, много известен балетен критик, издател на научни списания, притежаващ безукорни, недосегаеми контакти с най-висшите и деликатни стожери на властта в Англия. „Исусе Христе, ако и той е съветски агент… Не е възможно! Абе я не ставай глупак, толкова години си в тайните служби и знаеш такива неща, че никой не би се учудил!“
— Засега е чист, но ще го проверя, Хашеми — отговори той. Не му се искаше да споделя информацията си, преди да премисли какво трябва да направи.
Пренавиването на лентата свърши и касетата щракна. Хашеми я извади, сложи я под останалите в долното чекмедже и внимателно го заключи.
— Ами тогава се занимайте с тях по нашия маниер: изпращате на тях и мръсните им надути приятели по един емисар от ваша страна. Много бързо ще ти натрупат сума подкупи, за да компенсираш загубената си пенсия — изсмя се безрадостно Хашеми и постави нова касета в апарата. — Обаче недей да ходиш лично, защото ще свършиш с нож в гърба в някоя тъмна улица или ще хвърлиш топа от отрова в бирата ти — тези надути копелета действат по един и същ начин.