Устата на хана се раздвижи, но не се чу никакъв звук.
— Ще се опитам — изрече най-сетне той.
— Не така — каза грубо полковникът, като прецени, че е дошъл моментът за coup de grace18. — Не. Давам ти четири дни! Ще дойда в събота. По пладне ще бъда в двореца ти, за да го взема. А ако предпочиташ, можеш да го изпратиш тайно на този адрес. — Той постави на масата между тях парче хартия. — Или третия вариант — ако ми съобщиш часа и мястото, където той ще пресече границата, аз ще се погрижа за всичко.
Хашеми откопча колана на седалката и се изправи.
— Четири дни, Иванович.
Главата на Абдула щеше да се пръсне от ярост. Опита се да стане, но не успя. Армстронг му помогна, а Хашеми отиде до завесата, но преди да я отмести, извади автоматичния револвер от кобура под мишницата си.
— Нареди на Ахмед да не създава проблеми.
Ханът отмалял застана на прага и направи това, което му наредиха. Ахмед беше в основата на стълбата с насочен автомат. Вятърът беше променил посоката си, духаше към другия край на пистата и продължаваше да се усилва.
— Не чу ли какво ти каза негово височество? — извика отгоре полковникът. — Всичко е наред, но му трябва малко помощ — продължи той с успокояващ тон. — Най-добре е веднага щом е възможно, да го прегледа лекарят му.
Ахмед беше объркан, не знаеше какво да предприеме. Пред него беше господарят му, по-зле от всякога, но тук бяха и хората, които бяха виновни за това и те трябваше да бъдат застреляни.
— Помогни ми да се кача в колата, Ахмед — каза ханът и изруга. Това подейства на телохранителя му и той моментално се подчини. Армстронг го прихвана от другата страна и двамата заслизаха по стълбата.
Пилотите припряно се качиха в самолета, докато англичанинът помагаше на хана да се качи в колата. Абдула с мъка се настани на задната седалка, а Армстронг се чувствуваше толкова уязвим, сякаш беше гол, съвсем самичък на пистата, докато Хашеми стоеше в безопасност на входа на самолета. Реактивните двигатели се включиха.
— Салаам, ваше височество — сбогува се Армстронг. — Надявам се, че сте по-добре.
— По-добре се махайте от нашите земи по-бързо — отвърна ханът и се обърна към шофьора: — Карай в двореца.
Армстронг гледаше как колата бързо се отдалечава, после се обърна. Видя странната усмивка върху устните на Хашеми, полускрития револвер в ръката му и за момент си помисли, че той ще го застреля.
— Побързай, Робърт!
Изкачи бегом стъпалата със замръзнали крака. Вторият пилот вече беше натиснал бутона за прибиране на стълбата. Тя се вдигна, вратата се затвори и самолетът тръгна по пистата.
— Доста студено е навън — каза Армстронг. Хашеми не му обърна внимание.
— Капитане, бързо излитайте — нареди той. Беше застанал зад пилотите.
— Ще трябва да изтегля самолета назад. Не бих се осмелил да излетя оттук при този вятър, който блъска опашката на машината.
Хашеми изруга и се взря навън. Другият край на пистата изглеждаше безкрайно далече и вятърът отвяваше снега от преспите. За да използуват съответната рампа за тръгване, би трябвало да се приближат до паркинга на терминала. Трябваше да го пресекат, и да използуват противоположната рампа до момента на излитане. Ролс-ройсът летеше към терминала. Хашеми забеляза, че към него се затичаха въоръжени мъже, за да го посрещнат.
— Дайте назад по пистата и направете излитане с къса дистанция.
— Не е разрешено без нареждане от кулата — обади се Джон Хог.
— Какво предпочитате куршум в главата или ареста на САВАК? Та тези хора са врагове. Бързо тръгвайте!
Хог също видя пушките им. Натисна бутона за предаване.
— Ехо Танго Лима Лима иска разрешение да се придвижи към задния край на пистата — каза той. Не очакваше отговор. Откакто напуснаха въздушното пространство на Техеран, нямаха връзка с нито една от кулите през целия път, с тази също. Направи рязък завой със самолета към пистата за излитане, машината занесе, той даде още малко газ, като се придържаше вляво, карайки успоредно на следите от кацането.
— РВД, тук Ехо Танго Лима Лима, движим се назад по пистата.
Гордън Джоунс, вторият пилот, проверяваше показанията на всички прибори и ги настройваше на курс Техеран. Вятърът блъскаше машината, колелата се клатеха. Джони пак зърна при терминала ролс-ройса и заобиколилите го мъже.
— Бързо завивайте, има достатъчно писта — заповяда Хашеми.