Миналата нощ над водката Цимтарга беше сдържан както винаги, но си пийна добре и те разделиха бутилката чаша по чаша до последната капка.
— Имам друга за утре вечер, капитане.
— Добре. Кога ще свършите с мен?
— Ще ни трябват два или три дни, за да приключим тук. После обратно в Табриз.
— После?
— После ще знам по-добре.
Ако не беше водката, Ерики щеше да го напсува. Стана и се загледа в иранците, които струпваха екипировката за товарене. По-голямата част от нея изглеждаше съвсем обикновена. Докато се шляеше по разбития терен и снегът скърцаше под ботушите му, охраната не се отделяше от него. Никакъв шанс да избяга. За пет дни не му се удаде нито един случай.
— Радваме се на твоята компания — засмя се веднъж Цимтарга, отгатвайки намеренията му и ориенталските му очи се присвиха.
Горе имаше няколко души, които работеха по радарните мачти — демонтираха ги. „Загуба на време — помисли си. — Дори и аз знам, че няма нищо специално по тях.“
— Не това е важно, капитане. Моят шеф се радва на изобилието. Поръча да вземем всичко. По-добре повече, отколкото по-малко. Защо трябва да се тревожиш, плаща ти се на час — отново се засмя Цимтарга, вече без подигравка.
Ерики почувствува мускулите на врата си схванати, протегна се и докосна пръстите на краката си; в това положение остави ръцете и главата си да висят свободно, после завъртя глава във възможно най-голям полукръг, оставяйки тежестта й да разтегне сухожилията и мускулите му и да премахне схващането, без да насилва нищо, просто като използваше тежестта й.
— Какво правиш? — попита Цимтарга, приближавайки се към него.
— Страхотно е за болки във врата. — Ерики отново сложи тъмните си очила — без тях отразяващата се в снега светлина беше мъчителна. — Ако го правите два пъти дневно, никога няма да имате болки във врата.
— О, и ти ли имаш болки във врата? Аз… аз вечно съм схванат. Трябва да ходя при хиропраксист21 поне три пъти годишно. Това помага, а?
— Гарантирано. Каза ми го една сервитьорка — разнасянето на табли по цял ден им докарва много болки по гърба и врата като на пилотите; това е от начина на живот. Опитайте и ще видите.
Цимтарга се наведе, както беше направил Ерики и раздвижи главата си.
— Не, правите го неправилно. Оставете главата, ръцете и раменете да висят свободно, вие сте много стегнат.
Цимтарга направи това, което му казаха и почувствува изпукване във врата и облекчение на ставите. Изправи се и каза:
— Чудесно е, капитане! Много съм ти задължен.
— Отплата за водката.
— Това струва повече от бутилка вод…
Ерики се вторачи в него с празен поглед — кръвта на Цимтарга бликна от гърдите му от пронизалия го отзад куршум, после дойде едно тра-а-ак-к-к-так-так, последвано от други и иззад скалите и дърветата се изсипаха някакви хора, крещяха бойни възгласи и „Аллах-ул акбар“, стреляха в движение. Атаката беше кратка и яростна и Ерики видя бързото смазване на хората на Цимтарга, слизащи по платото. Неговият пазач — един от малкото хора, които носеха оръжие — откри огън още при първия изстрел, но го улучиха веднага и сега някакъв брадясал тип, застанал над него, го довършваше тържествуващо с приклада на оръжието си. Други атакуваха пещерата. Още стрелба, после отново тишина.
Двама мъже тръгнаха към него и той вдигна ръце с бумтящо сърце, чувствуваше се гол и глупав. Единият от мъжете обърна Цимтарга и стреля отново в него. Другият мина покрай Ерики и отиде до кабината на неговия 212, за да се увери, че никой не се крие там. Мъжът, който беше стрелял в Цимтарга, застана пред Ерики, дишаше тежко. Беше дребен, с маслинено мургава кожа, брадясал, с тъмни очи и коси, облечен в груби дрехи. И вонеше.
— Свали си ръцете — заповяда той на английски със силен акцент. — Аз съм шейх Баязид, главният тук. Необходим си ми ти и хеликоптера.
— Какво искате да правите с мен?
Хората около тях довършваха ранените и смъкваха от мъртвите всичко, което имаше някаква стойност.
— КАЗЕВАК. — Като видя израза на лицето му, Баязид леко се усмихна. — Много от нас работят по петролните кладенци и сондите. Кое е това куче? — Той посочи към Цимтарга.
— Наричаше себе си Цимтарга. Беше от Съветите. Мисля, че беше и от КГБ.