Тъкмо се канеше да я свали, и чу тихо потропване на вратата. Отвори. Ерих стоеше пред нея, облечен в сива копринена пижама, наметнат с халат в подходящ тон. Загасил бе навсякъде лампите — светеше само тази на тоалетката. Златистата му коса блестеше на светлината на лампата.
Нямаше я червената брокатена покривка на леглото. Чаршафите бяха отметнати, възглавниците в калъфки с дантели бяха изправени срещу масивната лицева дъска на кревата.
В ръцете си Ерих държеше две чаши шампанско. Подаде й едната. Когато се озоваха в средата на стаята, той допря чашата си до нейната и рече:
— Открих останалата част от стихотворението, скъпа. — И с мекота в гласа си бавно започна да изговаря думите:
Очите на Джени се напълниха със сълзи. Това бе нейната брачна нощ. Този мъж, предложили толкова много любов и когото тя обичаше горещо, бе неин съпруг. Тази прекрасна стая бе тяхна. Имаше ли значение каква нощница ще облече?! Ерих заслужаваше този жест. Знаеше едно: когато чашите им звъннаха, нейната усмивка бе толкова щастлива, колкото и неговата. А когато той я хвана за ръка, тя радостно се хвърли в обятията му.
Дълго след като Ерих заспа с ръка под възглавницата и с лице, заровено в косите й, Джени остана будна. Тя толкова бе свикнала с шума от улицата — част от вечерите в Ню Йорк, — че сега й бе невъзможно да приеме абсолютната тишина на стаята.
В спалнята беше много студено. Харесваше й да вдишва чистия хладен въздух. Но в тази тишина, в тази абсолютна тишина, единственото, което чуваше, бе равномерното дишане на Ерих до главата си.
„Толкова съм щастлива — мислеше си тя. — Не знаех, че човек може да изпитва такова щастие.“
Ерих бе нежен и стеснителен в леглото. Тя винаги бе подозирала, че съществуват далеч по-дълбоки чувства от онези, които Кевин бе събудил у нея. Едва сега се убеди.
Преди Ерих да заспи, двамата разговаряха.
— Само Кевин ли беше преди мен, Джени?
— Да.
— Ти си първата жена в моя живот.
Нима искаше да каже, че никога преди не е обичал. Или че с никоя не е спал? Възможно ли беше това?
Опита се да заспи. Когато отвори очи, едва се зазоряваше. Усети как Ерих леко стана от леглото.
— Ерих…
— Скъпа, прощавай, че те разбудих. Не мога да спя повече от няколко часа. За малко ще отскоча до хижата, ще порисувам и около обяд ще се върна.
Тя почувства неговите целувки върху челото и устните си. Обърна се, промърморвайки: „Обичам те“, и потъна в сън.
Когато отново се събуди, стаята бе огряна от светлина. Изтича бързо до прозореца и дръпна завесите. Докато оглеждаше любопитно всичко навън, Джени с изненада забеляза как Ерих се отдалечи и изчезна в гората.
Навън пейзажът бе също като в рисунките му. Клоните на дърветата бяха побелели от скреж. Сняг бе затрупал покрива на най-близкия плевник. В далечината на полето тя съзря добитъка.
Погледна към порцелановия часовник на нощната лампа. Беше осем часът. Децата щяха скоро да се събудят. Можеха да се изплашат, като разберат, че са в чужда стая.
Тя тръгна боса към спалнята им. Когато мина покрай стаята на Ерих, погледна и се спря. Завивката на леглото беше отметната. Възглавниците — една върху друга. Влезе и пийна с ръка чаршафите — бяха още топли. Ерих е дошъл от спалнята им право тук. Защо?
Каза й, че не може да спи много, а може и да не е искал да я буди толкова рано. Доскоро е спал сам. Вероятно е искал да си почете. Но нали в тази стая не е живял от десетгодишен? Дочу стъпките на децата, които шумно я наобиколиха.
— Мамо, мамо!
Тя ги посрещна с разтворени обятия. Очите на Бет и Тина блестяха след дългия сън.
— Мамо, търсихме те — упрекваше я Бет.
— На мен ми харесва тук — обади се Тина.
— Получихме подарък — похвали се Бет.
— Подарък ли? Какъв е, миличка?
— И аз имам подарък! — извика Тина. — Благодаря ти, мамичко.
— Бяха на възглавниците — обясни Бет.
Джени погледна и се закова на място. В ръцете си децата държаха по калъп боров сапун.
Тя облече момичетата в новите им кадифени панталонки и тениски на райета.
1
Превод на стиховете: Кристин Димитрова и Владимир Трендафилов — Б.пр.