Глава тридесет и седма
ДВЕТЕ ЛАДИИ
Д’Артанян замина. Фуке също напусна Париж. Той се движеше с поразителна скорост благодарение на приятелите си и техните усилия. Отначало това пътуване, или по-точно това бягство, се помрачаваше от появяващи се след бегълците коне и карети. Беше малко вероятно Людовик XIV да позволи на жертвата да му се изплъзне. Младият лъв беше овладял изкуството на лова. При това той имаше достатъчно хрътки за преследване. Малко по малко обаче опасенията на суперинтенданта се разсеяха. Той се движеше много бързо и разстоянието между него и преследвачите, ако имаше такива, растеше така че никой не би могъл да го настигне. Що се отнася до обясненията за внезапното заминаване, то приятелите бяха измислили отговор на всеки въпрос, който можеше да последва. Нима той не заминава за Нант и скоростта му не съответства на усърдието му?
Той пристигна в Орлеан доволен и изморен. Там намери, благодарение на изпратен напред човек, отлична ладия с осем весла, с каюта, подобна на капитанска рубка, и с помещение на кърмата, напомнящо палатка. Тези корабчета плаваха по Лоара от Орлеан до Нант и пътешествието, което сега изглеждаше дълго и уморително, би било в друг случай приятно и удобно в сравнение с друсащите пощенски карети. Фуке се качи на ладията и тя веднага тръгна. Гребците знаеха, че имат честта да возят суперинтенданта на финансите, и се стараеха с всички сили, тъй като самата магическа дума „финанси“ им въздействаше като възнаграждение.
Корабът разсичаше вълните на Лоара. Безоблачното време и разкошният изгрев на слънцето разливаха над реката безметежност и покой. Течението и веслата носеха кораба като птица и той пристигна без приключения до Божанси. Суперинтендантът се надяваше да пристигне в Нант преди всички. Той разчиташе да се види с местните благородници и заможни хора и да си осигури поддръжката на генералните щати. Искаше да стане необходим за тях и поне да отсрочи надвисващата катастрофа.
— В Нант — каза Гурвил — ние, или вие, ще разберем замислите на нашите врагове. Освен това ще имаме коне, за да се доберем до непроходимото Поату, лодка, за да стигнем до морето, а по море Бел-Ил не е далеч. Виждате, че никой не ни следи или преследва.
Едва беше произнесъл тези думи, когато зад завоя на реката се появи друга, по-голяма ладия, плаваща като тях по течението. Гребците от кораба на Фуке я гледаха разтревожени.
— Какво се е случило? — попита Фуке.
— Ами това, че другият кораб лети като сприя — отвърна собственикът на ладията, — гребците му са дванадесет, а нашите — осем.
— Дванадесет! — учуди се Гурвил, вече излязъл на палубата — Дванадесет… просто не е за вярване!
Осем беше пределното число гребци на тези съдове и дори кралят се задоволяваше с толкова. Такава чест беше оказана на суперинтенданта на финансите, по-скоро поради бързината на пътуването му, отколкото от почит.
— Какво означава това? — Гурвил напразно се мъчеше да разгледа пътниците в другата ладия.
— Основателно бързат — забеляза собственикът на корабчето. — Само че това не е кралят.
— Защо мислите, че кралят не е там? — попита Гурвил.
— Защото го няма бялото кралско знаме с лилиите.
— И защото вчера кралят беше в Париж — добави Фуке.
В погледа на Гурвил се четеше: „Вие също бяхте там вчера.“ Собственикът на кораба забеляза безпокойството им. Гурвил, за да го заблуди, сякаш между другото подхвърли:
— Сигурно някой от нашите приятели бърза да ни настигне. Хванал се е на бас, че ще ни догони. Я да го накараме да загуби облога, да не му дадем да ни изпревари.
Човекът още не беше отворил уста да отговори, че това е абсолютно невъзможно, когато Фуке високомерно каза:
— Ако някой иска да се приближи до нас, нека го допуснем…
— Можем да опитаме, монсеньор — неуверено каза собственикът на ладията. — Ей вие, я се размърдайте.
— Не — заповяда Фуке, — спрете веднага!
— Монсеньор, това е безумие! — прошепна Гурвил.
— Веднага спрете! — настойчиво повтори Фуке.
Осем весла спряха изведнъж и съпротивлявайки се на течението, дадоха заден ход. Ладията застина на място. Дванадесетте гребци в другата ладия отначало не забелязаха тази маневра и продължиха със силни загребвания да се придвижват напред така, че да се приближат на разстояние един мускетен изстрел. Фуке нямаше добро зрение. На Гурвил му пречеше слънцето, което блестеше право в очите му. Единствено морякът със зоркост, присъща на хората, които са свикнали да се борят с бушуващи стихии, виждаше отчетливо пътниците в другата ладия и каза, че са двама.