Фуке отвори прозореца. Искаше да го извика.
— Ах! — видя го д’Артанян. — Още ли сте у дома си, монсеньор? Това „още“ ясно показваше на Фуке колко полезни съвети е съдържало първото посещение на мускетаря. Суперинтендантът въздъхна:
— Да, господине, пристигането на краля ми попречи да изпълня някои мои планове.
— Значи знаете, че кралят току-що пристигна?
— Аз го видях, господине. Сега от негово име ли идвате?…
— Идвам да разбера как сте със здравето, монсеньор, и ако не сте много болен, да ви помоля да дойдете в замъка.
— Незабавно, господин д’Артанян, незабавно.
— Какво да се прави — каза капитанът, — сега, когато кралят е вече тук, нямаме свободен избор. Сега всички сме подвластни на заповедите — вие, както и аз, аз, както и вие.
Фуке изведнъж въздъхна, седна в каретата и тръгна към замъка, съпроводен от д’Артанян, чието внимание беше толкова страшно, колкото непринудено и приятелско бе доскоро.
Глава тридесет и девета
КАК КРАЛ ЛЮДОВИК XIV ИЗИГРА СВОЯТА НЕЗАВИДНА РОЛЯ
Когато Фуке слизаше от каретата, за да влезе в Нантския замък, към него се приближи непознат човек от простолюдието, който със знак на дълбоко уважение му подаде писмо. Д’Артанян искаше да попречи на разговора на този човек с Фуке и го изгони, но посланието все пак беше предадено по предназначение. Фуке разпечата писмото и го прочете. На лицето му се изписа страх и това не се изплъзна от д’Артанян. Фуке прибра писмото в портфейла си и продължи към апартаментите на краля.
През прозорчетата от етажите на кулата д’Артанян, като се изкачваше след Фуке, забеляза, че човекът, който бе предал писмото, се огледа на площада на всички страни, след което даде знак на няколко души да изчезнат бързо из близките улици.
На Фуке му беше предложено да почака на терасата, от която по малък коридор се стигаше до кабинета на краля. Д’Артанян го изпревари и пръв престъпи прага.
— Изпълнено ли е? — попита Людовик XIV, като видя мускетаря, и побърза да покрие документите по масата със зеленото сукно.
— Заповедта е изпълнена, ваше величество!
— Къде е господин Фуке?
— Господин суперинтендантът идва след мен.
— След десет минути го въведете тук.
Капитанът излезе, но не беше успял да направи и крачка по коридора, в края на който го очакваше Фуке, когато звънецът на краля го повика обратно.
— Фуке не се ли учуди? — попита кралят, без да добави към името „господин“. Тази подробност убеди капитана в правотата на неговите подозрения. Д; — Не, ваше величество — отвърна той.
Людовик го освободи за втори път. Фуке не беше напуснал терасата. Той още веднъж прочете писмото:
„Нещо се замисля против вас. Може би няма да се решат за изпълнението му в замъка. В такъв случай то ще стане, когато се приберете у дома. Къщата е обкръжена от мускетари. Не влизайте. Белият кон ви чака зад еспланадата.“
Фуке позна почерка на Гурвил. Опасявайки се, че тези думи могат да издадат верния му приятел, суперинтендантът внимателно разкъса хартията на парченца и ги хвърли от терасата.
Д’Артанян го завари точно в момента, когато той наблюдаваше полета им.
— Господине — каза той, — кралят ви чака.
С решителна крачка Фуке тръгна по коридора, където работеха Дьо Бриен и Роз, докато Сент-Енян се прозяваше с трескаво нетърпение в креслото си с шпага между краката. На Фуке му се видя странно, че Дьо Бриен, Роз и Дьо Сент-Енян, обикновено толкова внимателни към него и дори сервилни, едва се помръднаха, когато той, суперинтендантът, мина край тях. Вдигна глава, твърдо решил да не я преклони пред никого, след което влезе при краля, когато звънецът му извести, че го викат. Кралят, без да се изправи, му кимна с глава и бързо попита:
— Как се чувствате, господин Фуке?
— Имам треска, но съм изцяло на услугите на моя крал.
— Добре. Утре се събират щатите. Готова ли е вашата реч?
— Не, ваше величество. Но аз ще произнеса речта и без предварителна подготовка. Познавам работата си и няма да ми е трудно. Имам към вас въпрос, ваше величество. Мога ли да го задам?
— Слушам ви!
— Защо ваше величество не благоволи да ме предупреди още в Париж?
— Бяхте болен и не исках да ви изморявам.
— Никога никоя работа и никакви обяснения не могат да ме изморят и мисля, че е настъпил моментът да ги поискам от моя крал…
— О, господин Фуке! Какви обяснения искате от мен?
— Относно намеренията на ваше величество, които ме засягат лично. Аз съм оклеветен и съм длъжен да се обърна към кралското правосъдие за разследване на хвърлените върху ми обвинения.