Кралят трепна и протегна ръка, за да вземе звънеца, но Фуке не му даде да изпълни намерението си.
— Ваше величество — каза той, — имам температура и целият треперя. Ако прекарам тук още няколко минути, може да загубя съзнание. Разрешете ми да се оттегля, за да си легна.
— Действително, доста силно ви тресе. Това е много тъжна гледка. Вървете, господин Фуке, вървете си. Ще изпратя да разбера как се чувствате.
— Ваше величество е прекалено добър. След час ще бъда по-добре.
— Искам някой да ви изпрати, господине.
— Както обичате, ваше величество, с облекчение ще се облегна на нечия ръка.
— Господин д’Артанян! — извика кралят, като позвъни.
— О, ваше величество — Фуке се разсмя, и то така, че кралят се почувства неудобно. — Вие искате да ме изпрати капитанът на мускетарите? Това е двусмислена чест, господарю. Моля ви, дайте ми обикновен лакей.
— Защо, господин Фуке? Понякога господин д’Артанян изпраща и мен.
— Да, но когато ви придружава, ваше величество, той го върши по ваша заповед. А ако аз се върна в къщи с него, за ваше величество веднага ще започнат да говорят, че сте наредили да ме арестуват.
— Да ви арестуват? — повтори кралят, по-бледен от самия Фуке. — Да ви арестуват? О!…
— Какво ли не се говори! — продължи Фуке, като се смееше. — Гарантирам, че ще се намерят достатъчно злобни хора, които ще започнат да измислят какво ли не.
Тази шега смути монарха и той отстъпи от замисления план. Когато д’Артанян влезе, получи заповед да определи един мускетар, който да изпрати господин Фуке до дома му.
— Това е безполезно — каза суперинтендантът, — едната шпага не се различава от другата. Предпочитам да ме изпрати Гурвил, който чака долу. Разбира се, това няма да ми попречи да се насладя на компанията на господин д’Артанян. Ще бъда много доволен, ако посети Бел-Ил и неговите укрепления: той е доста сведущ по фортификациите.
Д’Артанян се поклони, без да разбира нищо от тази сцена. Фуке още веднъж се поклони и излезе, стараеше се да върви бавно и спокойно като човек, който се разхожда. След като излезе от замъка, си каза: „Аз съм спасен! О, да, ти ще видиш Бел-Ил, безчестни кралю, но когато вече няма да съм там.“
Той бързо се скри. Д’Артанян остана насаме с краля.
— Капитане — заповяда Людовик XIV, — ще следвате господин Фуке на разстояние сто крачки.
— Да, ваше величество.
— Сега той отива у дома си. Ще отидете при него, ще го арестувате и ще го затворите в карета. Ще направите така, че да няма възможност да говори с когото и да е, нито да хвърли записка на някой срещнат по пътя.
— Това е трудно, ваше величество. Простете, но не мога да удуша господин Фуке, ако той пожелае да подиша чист въздух, нито да му попреча да пусне стъклата и завесите. Той може да вика и да хвърля колкото си иска бележки.
— Предвидено е предварително, господин д’Артанян. Една карета с решетки ще предотврати неудобствата, за които говорите. Тя е вече готова. И впрегната. Кочияшът с форейторите чака във вътрешния двор на замъка.
Д’Артанян се поклони:
— Остава само да попитам къде трябва да отведа господин Фуке.
— Отначало в Анжерския замък. По-нататък ще видим.
— Добре, ваше величество.
— Още една дума, господин д’Артанян: разбира се, от вниманието ви не е убягнало, че за арестуването на господин Фуке аз не ползвам моите гвардейци, и господин Дьо Девър ще бъде бесен от това.
— Ваше величество не ползва своите гвардейци — каза засегнатият капитан, — защото не се доверява на господин Дьо Девър.
— Но това не означава, че вие се ползвате с моето пълно доверие.
— Зная, ваше величество, напразно го подчертавате.
— Казвам го, защото от тази минута, ако на господин Фуке по някаква случайност се удаде да избяга… а такива случайности, господине, е имало…
— Доста често ваше величество, но не и с мен. Беше време, когато аз исках да спася господин Фуке. Защото имах право на това, след като разгадах вашите замисли, макар че вие не споменахте за това дори и с половин дума. Намирах господин Фуке достоен за моята помощ.
— Но, господине, вие ни най-малко не ме убеждавате във вашата готовност да изпълните заповедта ми.
— Ако го бях спасил, щях да бъда напълно чист пред вас. Ще кажа нещо повече: бих извършил добро дело, тъй като според мен господин Фуке не е престъпник. Той не пожела това, тръгна срещу съдбата си и пропусна часа на свободата. Какво да се прави? Сега имам заповед и я изпълнявам. Вече може да считате господин Фуке за арестуван и затворен в замъка Анжер.
— О, вие още не сте го арестували, капитане.