Опитаха се да се покачат на него и двамата, животното залитна, изправи се, няколко минути вървя с равен ход и отново залитна, после падна редом с врания кон на д’Артанян.
— Няма как, ще вървим пеш, щом така е решила съдбата. Разходката ще бъде великолепна — каза Фуке, хващайки д’Артанян под ръка.
— Проклятие! — капитанът се намръщи с устремен в една точка поглед и с натежало сърце. — Отвратителен ден!
Те бавно изминаха четирите левги, които ги отделяха от гората, където беше спряла каретата с конвоя. Когато Фуке видя това мрачно изобретение, се обърна към д’Артанян, който сякаш се срамуваше за Людовик XIV и наведе очи. Фуке каза:
— Ето нещо, което е измислено от нищожен човек, капитан д’Артанян. За какво са тези решетки?
— За да ви се попречи да хвърляте записки през прозореца. Но вие можете да кажете, ако не можете да напишете — рече д’Артанян.
— Да кажа на вас?
— Да… ако искате.
Фуке се замисли за минута, след това въздъхна:
— Една-единствена дума — Сен-Манде — предайте на госпожа Дьо Белиер или на Пелисон.
— Ще бъде направено.
Каретата отмина Нант и се отправи по пътя към Анжер.
Глава четиридесет и първа
В НЕЯ БЕЛКАТА ПАДА, А ЗМИЯТА ОТЛИТА
Беше два часът следобед. С голямо нетърпение кралят ходеше назад-напред из своя кабинет, от време на време отваряше вратата към коридора, за да види с какво се занимават неговите секретари. Колбер седеше на същото място, където сутрин прекарваше времето си, а Дьо Сент-Енян тихо разговаряше с Дьо Бриен. Кралят рязко отвори вратата:
— За какво разговаряте тук?
— За първото заседание на щатите — отвърна, ставайки, Дьо Бриен.
— Превъзходно! — отсече кралят и се върна в кабинета си. Пет минути по-късно отекна звънец. Бе проверено дали се е върнал д’Артанян.
— Странно! — промърмори кралят. — Извикайте господин Колбер.
Колбер влезе. Той очакваше този момент още от сутринта.
— Господин Колбер — възбудено каза кралят, — трябва все пак да изясним къде се губи господин д’Артанян. Нима не знаете къде съм го пратил?
— Ваше величество нищо не ми е казвал.
— Господине, има неща, за които човек се досеща, а вие сте майстор в това.
— Аз мога да се досещам, ваше величество, но не мога да си позволя да приема догадките за истина.
Едва Колбер бе изрекъл тези думи и един глас, доста по-груб от този на Людовик, прекъсна разговора между монарха и най-близкия му помощник.
— д’Артанян! — радостно извика кралят. Д’Артанян, бледен и възбуден, попита:
— Вие ли, ваше величество, сте дали заповед на моите мускетари относно дома на господин Фуке?
— Аз нищо не съм заповядвал — отвърна Людовик.
— А-а! — д’Артанян захапа мустаците си. — Значи не съм сбъркал, този господин е на дъното на всичко!
Той посочи Колбер.
— За каква заповед става дума? — отново попита кралят.
— Заповед да се обърне нагоре с краката къщата, да се пребият слугите и служещите на господин Фуке, да се разбият сандъците, да се разграби мирното жилище. Това е дивашка заповед!
— Господине! — каза побледнял Колбер.
— Господине — прекъсна го д’Артанян, — само един крал, чувате ли, само един крал може да заповядва на моите мускетари. Що се отнася до вас, то аз решително ви забранявам всичко от този род и ви предупреждавам в присъствието на краля. Благородниците, които носят шпага, не са безделници с перо зад ухото.
— д’Артанян! д’Артанян! — измърмори кралят.
— Това е унизително — продължи мускетарят. — Погазена е честта на моите мускетари! Аз не командвам наемници или разсилни от интендантството на финансите, дявол го взел!
— Но какво е станало? Кажете най-после! — решително се намеси кралят.
— Ами, ваше величество, този господин… господинът, който не е могъл да отгатне заповедите, дадени от ваше величество, и затова, представете си, не е знаел, че на мен ми е поръчано да арестувам господин Фуке. Господинът, който е поръчал желязна клетка за този, когото до вчера е уважавал като свой началник, същият този господин е изпратил Дьо Роншер в дома на господин Фуке и под предлог за изземване на документите му е заграбил и мебелите. Моите мускетари от сутринта бяха обкръжили къщата. Такава беше заповедта ми. Кой им нареди да влязат в дома на господин Фуке? Защо сте ги накарали да присъстват при този безсрамен грабеж, като сте ги направили съучастници на подобна мръсотия? Дявол да го вземе! Ние служим на краля, а не на господин Колбер.
— Господин д’Артанян — каза негово величество, — подбирайте си по-внимателно думите! В мое присъствие подобни изрази и подобен тон нямат място.