— Това, което ви беше казано от краля, доказва доколко негово величество познава хората. Ожесточената борба, която водих до този ден против злоупотребите, не против хората, доказва, че исках да подготвя на моя крал велико царуване, а на моята страна — велико благоденствие. Аз имам големи замисли, господин д’Артанян, и вие ще видите как те ще разцъфтят под слънцето на гражданския мир. И ако не разчитам и нямам щастието да заслужа приятелството на честните хора, то съм убеден, че в най-лошия случай ще заслужа тяхното уважение. А за възхищението им аз съм готов да отдам и живота си, господине.
Тази промяна, това внезапно издигане, това мълчаливо одобрение на краля накараха мускетаря сериозно да се замисли. Той учтиво се поклони на Колбер, който не сваляше очи от него. Кралят, виждайки, че са се помирили, не ги задържаше повече. От кралския кабинет излязоха заедно. Вън новият министър каза:
— Възможно ли е, господин д’Артанян, човек с такъв проницателен поглед като вас да не ме е разбрал от самото начало?
— Господин Колбер — отвърна капитанът, — слънчевият лъч, който свети право в очите, пречи да се види и най-яркия огън. Човекът, който стои при властта, излъчва сияние, вие знаете това и след като сте я достигнали, защо ще преследвате и по-нататък нещастника, когото е сполетяла немилост и който е паднал от толкова високо?
— Аз ли, господине? О, аз никога няма да го преследвам. Аз искам да управлявам финансите и да ги управлявам сам, защото всъщност съм честолюбив и особено защото вярвам в своите достойнства. Аз знам, златото на цялата страна ще се окаже пред мен, а аз обичам да го съзерцавам. Ако живея още тридесет години, то нито едно злодеяние през това време няма да омърси ръцете ми, с това злато ще построя хамбари, величествени здания, градове. Ще благоустроя пристанищата, ще създам флот, ще подготвя кораби, които ще понесат името на Франция към най-далечните народи и племена. Ще създам библиотеки, академии. Ще направя Франция първата страна в света, и то най-богатата. Това са причините да не обичам господин Фуке, който ми пречеше да действам. А после, когато стана велик и силен, когато Франция стане велика и силна, аз също ще възкликна: „Милосърдие!“
— Вие произнесохте тази дума. Нека помолим краля да освободи господин Фуке. Той го преследва, мислейки само за вас.
— Господине — отвърна Колбер, — вие знаете, че това съвсем не е така и че кралят изпитва лична омраза към господин Фуке. Не аз трябва да ви казвам това.
— Той ще се умори и ще забрави за нея.
— Кралят не забравя нищо, господин д’Артанян… Почакайте, кралят вика дежурните при себе си и дава някакви заповеди: сега не съм му повлиял, нали така? Послушайте!
Кралят действително бе повикал своите мускетари.
— Господин д’Артанян? — повика го той.
— Тук съм, ваше величество.
— Дайте двадесет мускетари на господин Дьо Сент-Енян за охрана на господин Фуке.
Д’Артанян и Колбер се спогледаха.
— От Анжер — продължи кралят — нека закарат арестувания в Париж, в Бастилията.
— Вие бяхте прав — каза д’Артанян.
— Сент-Енян — разпореди се кралят, — ще застреляте всеки, който заговори с господин Фуке по пътя.
— А аз… също ли трябва да мълча? — попита Дьо Сент-Енян.
— Вие ще говорите с него само в присъствие на мускетарите.
Дьо Сент-Енян се поклони и излезе, за да пристъпи към изпълнението на получената заповед. Д’Артанян също искаше да се отдалечи, но кралят го спря.
— Господине — заповяда той, — тръгвайте незабавно и поставете под моя власт острова и крепостта Бел-Ил ан Мер, които принадлежаха на господин Фуке.
— Добре, ваше величество. Сам ли да тръгна?
— Ще вземете със себе си толкова войска, колкото е необходимо, за да не претърпите неуспех, ако крепостта окаже съпротива.
Шепот на пресилено недоверие във възможността за нещо подобно се разнесе между придворните.
— Такива неща са се случвали — потвърди д’Артанян.
— Виждал съм със собствените си очи подобни неща като дете и не желая да ги виждам отново. Надявам се, че ме разбрахте? Вървете, господине, и се върнете с ключовете от крепостта.
Колбер се приближи до д’Артанян.
— Ето едно поръчение — каза той, — за което, ако го изпълните както трябва, ще получите маршалски жезъл.
— Защо казвате: ако го изпълните както трябва?
— Защото поръчението е доста трудно. В Бел-Ил са вашите приятели, а за хора като вас, господин д’Артанян, не е толкова просто да прекрачат през труповете на приятелите си, за да постигнат успех.
Д’Артанян наведе глава. Колбер се върна в кабинета на краля.