— Не, монсеньор, това са кораби на кралския флот — каза старецът.
— Кораби на кралския флот! — възкликна Арамис. — Но откъде знаете?
— Виждам флаг. На нашите лодки и на търговските кораби никога няма флагове. С такива големи платноходи обикновено се превозва войска.
— Аха! — възкликна Арамис.
— Ура! — извика Портос. — Това са подкрепления! Освен ако не са англичаните…
— Откъм Лоара? Това би било ужасно нещастие! Не трябва ли в такъв случай да минат през Париж?
— Вие сте прав. Това са подкрепления или може би провизии.
— Портос, обявете тревога! — заповяда внезапно Арамис.
— Тревога? Но защо?
— Нека канонирите се върнат при батареите си, прислугата да бъде при оръдията, а при бреговите топове всички да бъдат особено бдителни.
Портос се ококори. Внимателно погледна своя приятел, сякаш искаше да се убеди, че е действително с ума си.
— Ако не тръгнете незабавно, мой скъпи и безценни приятелю — продължи Арамис със своя най-ласкав тон, — ще го направя аз и лично ще дам необходимите разпореждания.
— Отивам, отивам веднага — отвърна Портос и тръгна да изпълни заповедта. По пътя час по час се обръщаше назад, за да разбере дали ванският епископ не го вика обратно.
Изсвириха тревога. Забиха барабани. Роговете запяха. Разнесе се глухият звън на голямата камбана. За миг пристанът се изпълни с любопитни и с войници. В ръцете на артилеристите, които стояха до големи, поставени върху каменни лафети, оръдия, димяха фитили. Когато всеки зае указаното му в бойното разписание място, когато приготовленията за отбрана завършиха, Портос плахо се обърна към епископа и му прошепна:
— Позволете, Арамис, мъча се да разбера…
— Почакайте, скоро ще разберете всичко — със същия шепот му отвърна ванският епископ. — След като във Франция има двама крале, на кого от тях принадлежи този флот? Какво ще отговорите на това, приятелю мой Портос?
— О, вие ми отваряте очите!
Портос, на когото отговорът отвори очите, или по-точно на прави завесата пред тях още по-плътна, побърза към батареите, за да командва тези, които се намираха там. В това време Арамис неизменно наблюдаваше приближаването на корабите. Народът и войниците, които се бяха покатерили по скалите, различиха отначало върховете на мачтите, после платната и накрая видяха самите кораби с развяващите се флагове на краля на Франция. Настъпваше вечерта, когато сравнително малък платноход с едно голямо платно приближи на разстояние пушечен изстрел от брега.
Въпреки дрезгавината на палубата се забелязваше някаква суетня. Малко след това лодка с трима гребци, усърдно натискащи веслата, се насочи към пристанището. После спря в подножието на бастиона. Рулевият се изкачи на пристана. В ръцете му имаше пакет, който той усърдно размахваше, давайки да се разбере, че е пристигнал, за да води преговори. Много от войниците го познаха. Беше собственикът на един от двата баркаса, които Арамис пазеше и които бяха отправени да търсят изчезналите лодки. Той поиска да го заведат при господин Дербле. По знак на сержанта двама войници застанаха от двете му страни и го поведоха към Арамис на крайбрежната улица. Пратеникът застана пред него. Беше вече тъмно, въпреки че войниците, които съпровождаха Арамис по време на неговия обход на укрепленията и които стояха малко настрани, държаха в ръцете си горящи факли.
— Как! Юнатан! Но откъде?
— От името на тези, които ме заловиха в плен. Известно ви е, монсеньор, че ние тръгнахме да търсим нашите изчезнали приятели. Много скоро след това бяхме задържани от стражеви кораб на негово величество краля.
— Какъв крал? — намеси се Портос. Юнатан го погледна учуден.
— Говори! — продължи епископът.
— Хванаха, ни монсеньор, и ни присъединиха към задържаните от предния ден.
— Днес ли ви освободиха? — попита Портос, който все така не разбираше нищо.
— Само за да ви съобщим, монсеньор, че са ни задържали. Арамис се опитваше да разбере случилото се.
— Значи — каза той — излиза, че кралският флот блокира крайбрежието. Кой го командва?
— Капитанът на кралските мускетарите.
— д’Артанян! — възкликна Портос. — И той ти връчи писмо?
— Да, монсеньор.
— Приближете факлите!
— Това е неговият почерк — забеляза Портос. Арамис прочете следното:
„Заповед на краля:
Да се превземе Бел-Ил. Да се унищожи гарнизонът, ако окаже съпротива. Да се обезоръжат всички войници!
Подписано: д’Артанян, който преди два дни арестува господин Фуке и го изпрати в Бастилията.“
Арамис побледня и смачка хартията.
— Какво има? — попита Портос.