— Нищо, приятелю, нищо — отвърна Арамис и се обърна към Юнатан: — Кажи ми… ти разговаря ли с господин д’Артанян?
— Да, монсеньор. Той каза, че би искал да говори с вас на борда на своя кораб.
— На борда на своя кораб? Портос повтори:
— На борда на своя кораб?
— Господин мускетарят — продължи Юнатан — заповяда да ви взема двамата — вас, господин Дербле, и вас, господин инженер, в нашата платноходка и да ви заведа при него.
— Да вървим! — каза Портос. — Милият ми д’Артанян!
— Вие сте полудял! — прекъсна го Арамис. — Кой може да гарантира, че тук няма клопка?
— От страна на другия крал ли? — тайнствено прошепна Портос. — Това е възможно, но какво да правим? Ако д’Артанян ни кани…
— Кой ви е казал, че това действително е д’Артанян?
— В такъв случай… но нали почеркът му…
— Почеркът може да се подправи. И неговият е подправен, вижте как е треперела ръката на този, който е писал заповедта.
— Вие и този път сте прав, но ние абсолютно нищо не знаем.
Наистина — забеляза добродушният Портос, — всъщност няма нужда да знаем.
— Какво ще заповядате да направя? — запита Юнатан.
— Ще се върнеш при този капитан и ще му кажеш, че го молим лично да дойде на острова.
— Разбирам — каза Портос.
— Слушам, монсеньор — отвърна Юнатан. — Но ако капитанът откаже?
— Ако откаже, ние имаме оръдия и ще ги пуснем в действие.
— Дявол да го вземе! Аз наистина нищо не разбирам! — измърмори Портос.
— Сега ще разберете всичко. Времето за това действително настъпи. Превърнете се в слух и внимателно слушайте моите думи!
— О, аз ще слушам, дявол да го вземе, не се съмнявайте.
— Мога ли да тръгвам, монсеньор? — извика Юнатан.
— Тръгвай и се върни с отговор! Ей, вие там, спуснете лодката! Тя се отдели от пристана и пое към кораба. Арамис хвана Портос под ръка и пристъпи към обяснения.
Глава четиридесет и трета
ОБЯСНЕНИЯТА НА АРАМИС
— Аз трябва да ви разкажа, приятелю Портос, нещо, което ще ви учуди, но заедно с това ще ви разясни всичко.
— О, на мен ми харесва, когато нещо ме учудва — благосклонно каза Портос, — моля ви, не се притеснявайте заради мен. Не съм чак толкова чувствителен. Говорете направо.
— Много трудно е, Портос… много трудно, защото, предупреждавам ви още веднъж, трябва да ви разкажа странни, много странни неща…
— Вие говорите толкова хубаво, приятелю, че съм готов да ви слушам по цели дни. И така, говорете, моля ви… или ето какво ми дойде наум: за да облекча вашата задача и да ви помогна да разкажете тези странни неща, ще ви задавам въпроси. За какво се каним да воюваме?
— Ако вие ми задавате въпроси от този род, Портос, ни най-малко няма да облекчите моята задача и питайки ме по този начин, няма да помогнете да ви разкрия всичко. Точно в това е тук гордиевият възел. Трябва да се разсече с един замах. Знаете ли, приятелю мой, аз ви измамих. В крайна сметка за ваше добро, както ми се струва, Портос. Искрено вярвах в това.
— В такъв случай — усмихна се славният владетел на замъка Брасие, — в такъв случай вие сте ми оказали голяма услуга и аз ви поднасям благодарности. Ако не бяхте ме измамили, можех сам да сбъркам. Но в какво всъщност сте ме излъгали?
— Аз служех на узурпатора, против когото Л юдовик XIV в настоящия момент хвърля своите сили.
— Узурпатора? — Портос се почеса в недоумение по врата. — Това е… Не, не разбирам много добре.
— Това е единият от двамата крале, които си оспорват короната на Франция.
— Много добре… значи вие служехте на този, който не е Людовик XIV?
— Веднага разбрахте истинското състояние на нещата. От което следва, че ние с вас сме метежници, скъпи ми, бедни ми приятелю.
— По дяволите!… — възкликна поразен Портос.
— О, бъдете спокоен, Портос, ние ще намерим начин да се спасим, повярвайте.
— Това не ме безпокои. Вълнува ме, че думата метежник не е хубава дума.
— Уви!…
— Значи и херцогската титла, която ми обещаха…
— Тя щеше да ви бъде дадена от узурпатора.
— Но това не е едно и също, Арамис — величествено каза Портос.
— Приятелю мой, ако зависеше от мен, вие бихте станали и принц.
Портос започна механично да гризе ноктите си.
— Като сте ме измамили — отвърна той, — не сте постъпили добре, Арамис, защото на това херцогство аз много разчитах. О, сериозно разчитах на него, познавайки ви като човек, който си държи на думата.
— Бедният Портос! Простете ми, умолявам ви!
— Значи — настойчиво продължаваше Портос, без да отвърне на смирените молби на ванския епископ, — значи аз съм се скарал с Людовик XIV?
— Всичко ще изгладя, скъпи приятелю. Всичко ще взема върху себе си. Заклевам ви, позволете ми да действам. Няма нужда от неуместни самопожертвувания и безсмислено великодушие! Вие не знаехте нищо за моите планове. Вие нищо не сте правили за самия себе си. Аз съм организатор на този заговор. Беше ми нужен моя неразделен приятел и ви повиках. Вие се явихте на моя зов, като си спомнихте за нашия стар девиз: „Един за всички, всички за един“. Моето престъпление, Портос, се състоеше в това, че постъпих като пълен егоист.