— Така е, господине — промълви офицерът, — разбира се, че е така, но…
— Господине — д’Артанян се разгорещяваше все повече, — когато обявих намерението си да сляза от кораба, за да се прехвърля на Бел-Ил, вие поискахте да ви взема със себе си. Аз не се колебах нито минута и ви доведох тук. Нали се намирате на Бел-Ил? Така ли е или не?
— Така е, господине, но…
— Но… мен въобще не ме интересува господин Колбер, от когото вие сте получили тази заповед, нито който и да е друг, чиито указания неотклонно изпълнявате. Мен ме интересува човекът, който ме притеснява на тази стълба, в чието подножие се плиска солена вода, при това дълбочината тук е най-малко тридесет фута.
— Но, господине, ако аз ви притеснявам — смутено и почти стеснително каза офицерът, — разберете, за това е виновна службата ми.
— Господине, вие или тези които са ви изпратили, имахте нещастието да ми нанесете оскърбление. Така или иначе, аз съм оскърбен. Не мога да отмъстя на тези, които са ви казали какво да правите, не ги познавам, а и те са доста далеч. Вие обаче сте пред мен и, кълна се в Господа, ако направите още една крачка напред, за да подслушвате какво ще кажат тези господа, ще ви смачкам главата и ще ви хвърля във водата. О! Да става каквото ще! През целия си живот само шест пъти съм изпадал в гняв, в пет от тези случаи нещата завършиха със смъртта на оня, който ме беше разгневил.
Офицерът не се помръдна. Изслуша заплахата и побледня:
— Господине, вие не сте прав, пречите ми да изпълня получената заповед.
Портос и Арамис, развълнувани от сцената, която наблюдаваха от горе, застанали до парапета на своята площадка, извикаха на капитана:
— Скъпи д’Артанян, пазете се!
Д’Артанян им махна да мълчат. С ужасяващо спокойствие той вдигна крак да стъпи на следващото стъпало и с шпага в ръка се огледа, за да разбере дали офицерът го следва.
Офицерът се прекръсти и тръгна след капитана. Портос и Арамис, познаваха добре д’Артанян и се хвърлиха надолу, за да спрат удара, защото вече им се струваше, че чуват звън. Но д’Артанян премести шпагата си в лявата ръка и каза на офицера трогателно:
— Господине, вие сте порядъчен човек, навярно по-добре ще разберете това, което сега ще ви кажа.
— Говорете, господин д’Артанян, говорете — отвърна храбрият офицер.
— Тези господа, които имаме удоволствието да виждаме пред нас и против които са насочени вашите заповеди, са мои приятели.
— Знам това, господине.
— Тогава как мислите, мога ли да постъпя с тях в съответствие с дадените ви инструкции?
— Разбирам сложността на вашето положение.
— В такъв случай позволете ни да поговорим без свидетели.
— Господин д’Артанян, ако аз отстъпя пред вашата молба, ако направя това, което искате, ще наруша думата, с която съм обвързан, в противен случай ще ви се изпреча на пътя. Предпочитам първото пред второто. Разговаряйте, господине, със своите приятели и не ме презирайте, че от уважение и обич към вас… извършвам безчестна постъпка.
Трогнатият д’Артанян стремително прегърна младия човек и веднага тръгна към своите приятели. Офицерът се загърна в плаща си и седна на стъпалата, покрити с влажни водорасли.
— Ето, скъпи приятели, ето моето положение. Сами видяхте — каза д’Артанян, обърнат към Портос и Арамис.
Тримата се прегърнаха, както в дните на тяхната младост.
— Какво означава тази строгост? — попита Портос.
— Би трябвало, драги Портос, все пак да се досетите за някои неща.
— Не съвсем, драги капитане. В края на краищата нищо лошо не съм направил. Арамис също — побърза да добави добрият Портос.
Д’Артанян хвърли към прелата укоряващ поглед, който прониза дори неговото закалено сърце.
— Милият Портос! — възкликна ванският епископ.
— Виждате докъде сме я докарали. Да се прихваща всичко, което излиза от Бел-Ил или отива към него. Вашите лодки са задържани. Ако се опитате да бягате, ще ви заловят корабите, които браздят морето, за да ви дебнат. Кралят иска да ви залови и той ще постигне своето!
Д’Артанян дръпна яростно сивите си мустаци и отскубна няколко косъмчета. Арамис стана още по-мрачен, а Портос — сърдит.
— Имах такъв план — продължи д’Артанян, — исках да ви взема двамата при себе си на кораба, да сте близо до мен и да ви върна свободата. Но кой може да ми гарантира сега, че връщайки се там, няма да намеря някакъв нов началник и тайна заповед, с която да ми отнемат командването! Тайна заповед, чрез която да се разправят с мен и с вас без ни най-малка възможност за спасение!
— Трябва да останем тук, на Бел-Ил — решително заяви Арамис. — И аз гарантирам, че ще се предам само ако разбера твърдо на какво мога да разчитам.