Портос не каза нищо. Това направи впечатление на д’Артанян.
— Ще се опитам да разпитам този офицер, този храбрец, който ме придружава и чиято мъжествена съпротива ме зарадва много. Той явно е честен човек, макар и наш враг, но струва хиляди пъти повече от някой подъл угодник. Да се опитаме да узнаем какви права има той и какво разрешава или забранява неговата заповед.
— Да опитаме — съгласи се Арамис.
Д’Артанян се наведе от парапета и повика офицера, който веднага се качи при тях. След като размениха изискани любезности, както е естествено между порядъчни и изпълнени със взаимно уважение хора, д’Артанян попита:
— Господине, ако поискам да отведа от тук тези господа, какво бихте направили?
— Не бих се възпротивил, но след като имам пряка и недопускаща тълкуване заповед, аз…
— А-а! — прекъсна го д’Артанян.
— Вземете поне Портос — каза ванският епископ, — той ще съумее да докаже на краля и аз ще му помогна за това, а и вие също д’Артанян, че няма нищо общо с тази работа.
— Хм! — изръмжа д’Артанян. — Искате ли да заминете? Искате ли да ме последвате, Портос? Кралят е милостив!
— Бих искал да помисля — отвърна Портос.
— Значи оставате?
— До нова заповед! — възкликна Арамис.
— Дотогава, докато не ни осени някоя по-умна идея — отново каза д’Артанян, — и ми се струва, че няма да чакаме дълго, защото тази идея вече се е родила.
— Ами в такъв случай да се сбогуваме — въздъхна Арамис, — но наистина, Портос, по-добре ще бъде да заминете.
— Не — лаконично отвърна Портос.
— Ваша воля — каза Арамис, обезпокоен от суровия тон на своя приятел. — Все пак се успокоявам с идеята, за която намекна д’Артанян, и ми се струва, че вече я отгатвам.
— Я да видим — мускетарят наведе ухото си към Арамис. Прелатът прошепна няколко думи, на които д’Артанян отвърна:
— Точно така!
— Значи няма грешка! — радостно извика ванският епископ.
— Използвайте суматохата, която ще предизвика осъществяването на този план, и уредете работите си, Арамис.
— За това бъдете спокоен.
— А сега, господине — каза д’Артанян на офицера, — приемете от нас хиляди благодарности. Вие спечелихте трима приятели, които са готови да ви служат до гроб.
Като целуна нежно приятелите си на раздяла, д’Артанян, заедно с придадения му от Колбер спътник, напусна Бел-Ил. Така освен обяснението, с което бе пожелал да се задоволи достойният Портос, сякаш нищо не се беше намесило в съдбата на тримата стари приятели, озовали се във враждуващи лагери. „Впрочем — каза си Арамис — съществува още и идеята на д’Артанян.“
Капитанът, връщайки се на кораба, всестранно обмисляше тази идея, която неотдавна му беше дошла наум. Що се отнася до офицера, той пазеше мълчание, но не пречеше на д’Артанян да размишлява. Като се качи на борда на кораба, който стоеше на котва на разстояние един топовен изстрел от бастиона на Бел-Ил, капитанът на мускетарите тегли черта под своите размисли и взе да прехвърля в ума си какви средства за нападение и защита има на разположение. Незабавно след пристигането си той свика военен съвет, в който влизаха офицерите, намиращи се в негово подчинение. Бяха осем: началникът на морските сили, един майор, командващ артилерията, един инженер, познатият ни вече офицер и четирима лейтенанти.
Д’Артанян събра всички в каютата на кърмата, изправи се, свали шапката си и започна своята реч:
— Господа, аз бях на Бел-Ил и видях там добре обучен и многообразен гарнизон, готов за отбрана, която може да ни затрудни. Затова имам намерение да встъпя в преговори с двамата главни офицери на тази крепост. Като ги откъснем от войските и от оръдията, лесно ще можем да намерим приемливо за двете страни решение, особено ако си поставим за задача да им въздействаме с разумни доводи. Съгласни ли сте с това, господа?
Артилерийският майор се обади с уважение:
— Господине, от вашето съобщение разбрах, че крепостта се готви за продължителна отбрана. Това означава, че вие с положителност знаете, че тази крепост решава да започне метеж.
Д’Артанян се раздразни, но той не беше от тези, които лесно могат да бъдат смутени от подобни дреболии, затова отвърна:
— Господине, вашата забележка съответства на истината. Но сигурно ви е известно, че Бел-Ил е васално владение на господин Фуке и че кралете на Франция в отколешни времена са предоставяли на това владение право да се въоръжават.
Майорът искаше да възрази.
— Не ме прекъсвайте — спря го д’Артанян, — вие, разбира се, ще кажете, че това е право на въоръжаване против англичаните, а не против собствения крал. Но ние нямаме работа с господин Фуке и не той в дадения момент се е затворил в Бел-Ил, тъй като преди два дни той беше арестуван от мен. Жителите и защитниците на острова нищо не знаят за този арест. Да им се съобщава за това е съвсем безполезно. Това е толкова нечувано, неочаквано и необикновено, че изобщо няма да ни повярват. Бретонецът служи на своя господар, докато не го види мъртъв. Доколкото знам, никой бретонец не е виждал трупа на господин Фуке. Затова никак не е чудно, че те се съпротивляват на всички, които не представляват господин Фуке или не носят заповед с неговия подпис.