Майорът се поклони в знак на съгласие.
— Ето защо продължи д’Артанян — аз искам да поканя на кораба си двама старши офицери от Белилския гарнизон. Те ще разговарят с вас, ще видят силите, които се намират в наше разпореждане, следователно ще разберат каква участ ги очаква в случай на съпротива. Ще се закълнем в честта си, че господин Фуке действително е арестуван и че всяка съпротива от тяхна страна може да му навреди. Ще им кажем също така, че ако дадат дори единединствен топовен изстрел, те не ще могат да разчитат на милосърдието на краля. Тогава, в крайна сметка — аз горещо се надявам на това — те няма да се съпротивляват, ще се предадат без бой и ние по мирен път ще овладеем крепостта, щурмуването на която може да ни струва доста скъпо.
Офицерът, който съпровождаше д’Артанян при посещението на Бел-Ил, се опита да каже нещо, но д’Артанян го прекъсна:
— Знам какво искате да кажете, господине. Знам, че има заповед на краля, която забранява тайните преговори със защитниците на Бел-Ил, и имайки това предвид, ви предлагам да водим с тях преговори в присъствие на целия ми щаб.
Офицерите се спогледаха, сякаш взаимно да си прочетат мислите и при съвпадение на мненията мълчаливо да се договорят помежду си, а после да постъпят съгласно желанието на д’Артанян. Зарадван, той вече мислеше, че благодарение на тяхното съгласие ще може да изпрати кораб за Портос и Арамис, когато офицерът на краля извади от пазвата си запечатан плик и го връчи на д’Артанян:
— Прочетете господине.
На плика, под адреса, пишеше номер едно. Д’Артанян недоверчиво разгъна и прочете следното:
„Забранява се на господин д’Артанян да свиква съвет и да води каквито и да било преговори, докато Бел-Ил не се предаде и всички пленници не бъдат разстреляни.
Подпис: Людовик“
Д’Артанян сдържа негодуванието си и каза любезно:
— Добре, господине. Ще постъпим в съответствие със заповедта на негово величество.
Глава четиридесет и четвърта
ЩАСТЛИВОТО ХРУМВАНЕ НА д’Артанян И ЩАСТЛИВОТО ХРУМВАНЕ НА КРАЛЯ
Ударът беше нанесен доста точно. Той беше жесток и съдбоносен. Д’Артанян побесня: беше му попречило хрумването на краля. Но не изпадна в отчаяние и като си спомни каква идея го бе осенила в Бел-Ил, измисли още един начин, за да спаси изпадналите в беда приятели.
— Господа — внезапно се обърна към събралите се офицери, — след като изпълнението на тайните си заповеди кралят е възложил не на мен, а на друго лице, значи аз повече не се ползвам с кралското доверие. Аз действително щях да бъда недостоен за него, ако и занапред си запазех командването, при което на всяка крачка щях да се сблъсквам с толкова оскърбително за мен подозрение. Затова решавам да тръгна веднага, за да връча на краля моята оставка. Обявявайки това във ваше присъствие, заповядвам да се отстъпи към бреговете на Франция, за да не рискуваме силите, които ми е поверил негово величество. Върнете се на своите кораби и се гответе за отплаване! След час започва приливът. По местата, господа, по местата! Предполагам — добави той, виждайки, че само бдителният офицер не е готов да му се подчини, — предполагам, че този път нямате някаква друга заповед, която да ви дава основание да възразите.
Произнасяйки тези думи, д’Артанян беше почти уверен, че е спечелил. Този план носеше спасение за нещастните му приятели. Блокадата можеше да бъде вдигната и те спокойно да отплават с издути платна към Испания или Англия. Никой нямаше да им попречи — докато те плават, той ще обяснява пред краля завръщането си и негодуванието, което го е обзело поради оказаното му от Колбер недоверие. Кралят ще го върне обратно, давайки му вече неограничена власт, и той ще завладее Бел-Ил, по-точно ще завладее един затвор, от който птичката е изхвръкнала на воля.
Неуморният офицер обаче извади нова кралска заповед с номер две. Тя гласеше:
„Ако господин д’Артанян изяви желание да се откаже от своите пълномощия, ако реши, че не трябва да бъде считан вече за началник на експедицията, заповядвам всички подчинени нему офицери да престанат да му се подчиняват, освен това гореупоменатият-господин д’Артанян, загубвайки званието главнокомандващ войските, изпратени против Бел-Ил, да се счита задължен незабавно да се завърне във Франция, съпроводен от офицера, който ще му връчи тази заповед. Този офицер да го смята за арестуван и да отговаря за него!“