Д’Артанян, смелият и безгрижен д’Артанян, побледня. Всичките му действия бяха толкова точно пресметнати с оглед на бъдещето, че той за първи път от тридесет години насам си спомни за великия кардинал, който беше безпогрешно предвидлив и неумолимо логичен.
„Ако аз сложа тази заповед в джоба си — помисли си д’Артанян, — кой ще разбере за нея и кой ще ми попречи? И преди кралят да научи, моите бедни приятели ще успеят да се спасят. По-смело, по-решително!“ Но когато вече беше готов да изпълни това решение, той видя, че всички офицери около него четат същата заповед, раздадена им от този ужасен изпълнител на волята на Колбер. Неподчинението, както и всичко останало, беше предвидено точно.
— Господине — каза приближилият се до него офицер, — аз чакам: кога ще ви бъде удобно да тръгнете заедно с мен?
— Готов съм — каза капитанът.
Офицерът веднага заповяда да спуснат лодката, предназначена за д’Артанян. Виждайки я, д’Артанян едва не обезумя от бяс.
— Но кой — измърмори той — ще поеме ръководството на експедицията?
— След вашето заминаване, господине — отвърна командирът на ескадрата, — ръководството на експедицията се поверява на мен. Такава е волята на негово величество.
— В такъв случай, господине, последната заповед, намираща се у мен, е предназначена за вас. Благоволете да предявите своите пълномощия — помоли пратеникът на Колбер.
— Ето ги — морякът показа документа с подписа на краля.
— Вземете инструкциите — офицерът му връчи пакет документи, обърна се към д’Артанян и не без вълнение в гласа добави: — Направете ми услуга, господине, да вървим!
— Сега — произнесе тъжно победеният, сваленият на земята от неумолимата съдба д’Артанян.
Той се покачи на малък платноход, който се понесе бързо към брега на Франция, гонен от прилива и свежия попътен вятър. Въпреки всичко станало мускетарят не губеше надежда, че ще може да се добере бързо до краля и ще успее, употребявайки цялото си красноречие, да го убеди да пощади неговите нещастни приятели.
Корабчето летеше като лястовица. На фона на белите нощни облаци д’Артанян вече различаваше ясно черната линия на френския бряг.
— Ах, господине — обърна се той към офицера, с когото цял час не беше разменил нито дума. Бих дал всичко, за да разбера инструкциите, дадени на новия командващ. Надявам се, че те са проникнати от стремеж към миролюбие, нали така?… И…
Той не успя да довърши. Над морето отекна далечен топовен гърмеж, след него втори, после още два или три, още по-силни.
— Срещу Бел-Ил откриха огън — каза офицерът. Корабчето пристана на френския бряг.
Глава четиридесет и пета
ПРЕДЦИТЕ НА ПОРТОС
Атос и Портос, след като се разделиха с д’Артанян, отидоха в главния форт, тъй като искаха да говорят без свидетели. Загрижеността на Портос смущаваше Арамис. След срещата си с мускетаря епископът беше по-спокоен от обикновено и на сърцето му не лежеше предишната тежест:
— Скъпи Портос, искам да ви разкажа за плана на д’Артанян — започна той, — за плана, на който ще дължим нашата свобода. Ще се осъществи не по-късно от дванадесет часа. Надявам се, че сте забелязали, наблюдавайки сцената между нашия приятел и офицера, че има известни заповеди, ограничаващи възможностите на д’Артанян. Той иска да заяви на краля за своята оставка и по време на объркването, което ще настъпи при отпътуването му, ние ще излезем в морето. Ако се окаже, че може да избяга само един от нас, това ще бъдете вие, Портос.
— Ще се спасяваме заедно или ще останем заедно! — каза Портос.
— Вие имате благородно сърце — каза Арамис, — но вашето безпокойство ме натъжава.
— Ще ви го обясня: правя своето завещание. Чувствам се уморен. Това ми се случва за първи път, а в нашия род… Моят дядо е бил три пъти по-силен от мен. Казваше се Антоан. Веднъж, приблизително на моята възраст, той почувствал по време на лов внезапна слабост в краката. Никога дотогава не му се било случвало. Все още оплаквайки се от слабостта, неочаквано се натъкнал на бизон, който бил тръгнал срещу него. Дядо ми стрелял с аркебуза, но не го улучил и бизонът му разпорил корема. Дядо ми умрял веднага.
— Но това не означава, че вие имате основание да се тревожите за себе си.