— Кажете ми какво ви тежи, скъпа сестро. Като брат ще ви съчувствам, а като крал ще го отстраня.
Тя повдигна очарователните си очи към Людовик и каза тъжно:
— Не ме компрометират моите приятели, те са далеч или се крият от всички. Но те са очернени и са в немилост пред ваше величество. А са ви толкова предани, толкова благородни!
— Вие говорите за Дьо Гиш, когото, отстъпвайки пред желанието на принца, изпратих в изгнание?
— Откакто той незаслужено е изпратен в изгнание, ежедневно си търси смъртта.
— Незаслужено ли, сестро моя?
— Толкова незаслужено, че ако не изпитвах към ваше величество уважение и привързаност… щях да помоля моя брат Чарлз, върху когото имам голямо влияние… да ви уведоми, че принцът и кавалерът Дьо Лорен, неговият фаворит, не могат безнаказано да бъдат палачи на моята чест и моето щастие.
— Кавалерът Дьо Лорен? Тази мрачна личност?
— Той е мой смъртен враг. Докато този човек продължава да седи в моя дом, където му е предоставена пълна власт и го държи принцът, моят съпруг, аз ще бъда най-нещастната жена в цялото кралство!
— Значи — бавно каза кралят — вие считате вашия брат, английския крал, за по-добър приятел от мен?
— Делата говорят най-добре за себе си, ваше величество.
— И бихте предпочели да се обърнете за помощ…
— Към моята страна — гордо каза тя, — да, ваше величество.
— Вие, внучка на Анри IV, както и аз, скъпа моя, сме първи роднини, все едно че сме брат и сестра. Защо да не сключим съюз? Казвате, че незаслужено съм изпратил Гиш в изгнание. Обещавам ви, че той ще се върне. По-нататък. Казвате, че разрешавам във вашия дом да пребивава Дьо Лорен, който настройва против вас принца, вашия мъж! Ще ви избавя и от неговото присъствие, обещавам ви!
— Щом е така, ние сключваме с вас съюз, ваше величество, и аз съм готова да подпишем договор… Но вие внесохте своята част, кажете ми аз какво трябва да направя?
— Вместо да ме скарвате с вашия брат Чарлз, трябва да се постараете да ни направите приятели, каквито досега никога не сме били. При една обикновена дружба хората се прегръщат и си разменят любезности и това струва само някоя и друга целувка или прием, което не изисква прекалено големи разходи. При политическото приятелство обаче… вместо прегръдки и пиршества ще трябва да си даваме един на друг живи, добре обучени и екипирани войници, да си подаряваме военни кораби с топове и провизии. Но случва се така, че сандъците от кралската хазна нямат възможност да оказват приятелски услуги от този кое род… На вас, скъпа сестро, на вас, която имате толкова голямо влияние върху вашия брат, може би все пак ще се удаде да постигнете онова, което никога няма да постигне един посланик… Реших, че едно пътешествие до Лондон ще ви развлече малко.
— Само че — прекъсна го принцесата — възможно е да претърпя неуспех. Английският крал има съветници, и то много опасни.
— Искате да кажете съветнички?
— Именно. Ако ваше величество желае да помоли Чарлз II за съюз, необходим, за да може да води война… тогава съветничките на краля, които сега са седем, а именно: госпожица Стюард, госпожица Уелс, госпожица Гуин, госпожица Орчи, госпожица св Цунг, госпожица Даус и графиня Кестълмен, ще убедят краля, — че войната струва скъпо и че е по-добре да се дават балове и и вечери в Хемптън Корт, отколкото да се екипират кораби в Портсмут.
— И тогава вас ви очаква неуспех?
— О, тези дами са способни да провалят всякакви преговори, ако не се водят от тях.
— Знаете ли какво ми дойде наум? Струва ми се, че ако се огледате добре около вас, може би ще откриете съветничка, която да ви придружи при краля и със своето красноречие да победи злата воля на седемте.
— Това действително е сполучлива идея, ваше величество и аз вече мисля за изпълнението на тази роля.
— Необходимо е тя да бъде красива. Все пак красивото лице струва повече от грозното, нали така? Освен това е нужен бърз, смел и находчив ум. Трябва да бъде знатна… но не много, достатъчно е спокойно да може да се приближи до краля. И… все пак малко да говори английски. Боже мой! Някоя… като госпожица Дьо Керуал например…
— Ами да, ето че я открихте… сестро моя — каза Людовик. — Ще я упълномощя да бъде официална прелъстителка и ще добавя към това няколко имения. Вече ви виждам в пътна карета, напълно утешена от всички болки и разочарования.
— Ще замина при две условия. Първо, трябва да знам какъв вид преговори ще водя.
— Веднага ще ви кажа. Нали знаете, че холандците всеки ден ме ругаят в техните вестници. Нямам намерение да търпя повече републиканските им маниери. Аз не обичам републиките. Виждам с досада, че тези владетели на моретата, за каквито са се обявили сами, пречат на френската търговия с Индия и техните кораби скоро ще ни изгонят от всички европейски пристанища. Подобно присъствие толкова близо до нашите граници не ми е по сърце, скъпа сестро.