— Благодаря — нервно се изсмя тя, — вие сте чудесен разказвач, господин Дьо Сент-Енян.
Задъхвайки се от ярост, тя почти тичешком се устреми към замъка.
Глава двадесет и пета
НОЩНИ ПОХОЖДЕНИЯ
Принцът се раздели с принцесата в отлично настроение и чувствайки се много уморен, се прибра у дома, предоставяйки на останалите да прекарат остатъка от нощта както им дойде наум.
След като се прибра, той веднага се зае с тоалета си с още по-голямо внимание от обикновено. Чувствуваше се победител. Докато камердинерите му работеха около него, той си подпяваше мотиви от музиката към балета, в който неотдавна бе танцувал кралят.
След това извика шивачите и им нареди да му покажат приготвения за следващия ден костюм. Остана много доволен и възнагради всеки от тях. Накрая обърна голямо внимание на кавалера Дьо Лорен, който току-що се беше върнал от празненството.
Кавалерът се поклони на принца и известно време пазеше мълчание, като командир на стрелци, наблюдаващ накъде да насочи огъня си. После като че ли се реши и започна:
— Обърнахте ли внимание на едно странно обстоятелство, ваше височество?
— Не. На какво?
— На така наречения лош прием, оказан от негово величество на граф Дьо Гиш.
— Така наречен?
— Да, разбира се, защото всъщност кралят му върна своята благосклонност.
— Не съм го забелязал — каза принцът.
— Как? Вие не сте забелязали, че кралят, вместо да го изпрати в изгнание, което би било напълно естествено, като че ли му изказа похвала за неговото странно упорство, позволявайки му да заеме място в балета?
— Намирате, че кралят не е прав, господин Дьо Лорен?
— А вие, принце, нима не споделяте мнението ми?
— Не съвсем, драги кавалере, аз одобрявам постъпката на краля, това, че той не подхвърли на немилост нещастника, по-скоро душевно засегнат, отколкото злоумишленик.
— А мен — забеляза кавалерът — това великодушие, признавам си, много ме учудва.
— Защо? — попита Филип.
— Считах краля за по-ревнив — злобно каза кавалерът. Няколко мига принцът чувстваше раздразнението на своя фаворит, а последната фраза подейства като искра върху барут.
— Ревнив! — извика принцът. — Ревнив?! Към какво или към кого, кажете, моля!
Дьо Лорен усети, че е изтървал думи, които не е трябвало да каже. Той се опита да замаже стореното.
— Към авторитета си — отвърна с престорено равнодушие. — От какво друго може да ревнува кралят?
— Ах, да, разбира се! — съгласи се принцът.
— Нима ваше кралско височество няма да каже добра дума за милия Дьо Гиш?
— Ей Богу, не! — отвърна принцът. — Дьо Гиш е умен и храбър. Държа се лекомислено с жена ми, но аз не му желая нищо лошо въпреки това!
Кавалерът пося подозрение спрямо Дьо Гиш, както се опита да направи и за краля, но явно забеляза, че в тази минута е нужна снизходителност, дори пълно равнодушие и че за осветляване на положението ще му бъде необходимо да поднесе лампата до самия нос на съпруга.
С помощта на тази маневра понякога ти се удава да изгориш другите, но по-често се случва да се опариш сам.
„Добре, добре — помисли си кавалерът. — Ще почакам Дьо Вард, той за един ден ще направи повече, отколкото аз за месец. Защото мисля, прости ми, Боже, или по-точно, прости му Боже, че той е по-ревнив от мен. Впрочем нужен ми е не Дьо Вард, а някакво събитие, каквото засега не виждам. Разбира се, завръщането на Дьо Гиш е много знаменателно след изгонването му, но значението на този факт се омаловажава, ако се вземе под внимание, че Дьо Гиш се върна именно когато кралят вече не се интересуваше от него. Че принцесата е заета с краля, това е ясно. Но кралят не е лъжица за моята уста, а и аз не мога да го хапя повече, тъй като на принцесата й остана малко време да любезничи с негово величество. Носи се слух, че кралят вече не се интересува от нея. Оттук следва, че трябва да стоим спокойно и да чакаме някакъв нов каприз, той ще разреши проблема.“
С тези мисли Дьо Лорен седна в креслото. Принцът му беше разрешил да сяда в негово присъствие. Тъй като целият му запас от отрова се беше свършил, то по-нататъшният разговор с него не представляваше вече никакъв интерес.
За щастие, както казахме, принцът беше в прекрасно разположение на духа, което стигаше за двама до минутата, когато освободи лакеите и свитата и премина в спалнята си. Тръгвайки си, той поръча на кавалера да предаде поздрави на принцесата и да й каже, че тъй като нощта е влажна, а той се страхува за зъбите си, няма да слиза повече в парка.
Дьо Лорен влезе при принцесата точно в момента, когато тя се връщаше в стаите си. Той точно изпълни заръката, но в очите й видя равнодушие, увеличено от някакво смущение, с което тя изслуша неговото съобщение.