Що се касае до Арамис, той беше зает с четене на писмо със съвсем различно съдържание. То гласеше:
„Днес вечерта кралят е бил зашеметен от научената новина. Една жена го обича. Той е узнал за това съвсем случайно, подслушвайки разговора на тази млада девойка с приятелките й. Сега кралят е изцяло във властта на новата си придобивка. Девойката се казва Дьо ла Валиер и тя далеч не е толкова красива, за да може този каприз да се превърне в бурна страст. Пазете се от госпожица Дьо ла Валиер.“
Нито дума за принцесата.
Арамис бавно сгъна писмото и го прибра в джоба си. Що се касае до Фуке, той през цялото време притискаше до устните си писмото на госпожа Дьо Белиер.
— Слушайте — каза Арамис, докосвайки ръката на Фуке.
— Какво? — отзова се Фуке.
— Дойде ми една мисъл. Знаете ли придворна дама на име Ла Валиер?
— Не, не зная.
— Спомнете си добре!
— Мисля, че е една от придворните дами на принцесата.
— Сигурно е тя.
— Какво искате да кажете?
— Това, че още днес трябва да посетите особата.
— Така ли! А защо?
— Нещо повече. Именно на нея трябва да занесете накита.
— Откъде го измислихте?
— Вие знаете, господине, че аз давам добри съвети.
— Но така неочаквано…
— Другото е моя работа. Започнете да ухажвате Ла Валиер, господин суперинтендант. А аз ще убедя госпожа Дьо Белиер, че това ухажване е чисто дипломатическо.
— Какво говорите, приятелю — възкликна Фуке, — кое име произнесохте?
— Името, което трябва да ви убеди, господин суперинтендант, че както съм добре осведомен за вашите работи, също така съм осведомен за работите на другите лица. Казвам ви, ухажвайте госпожица Дьо ла Валиер.
— Ще ухажвам когото кажете — отвърна щастливият Фуке.
— Хайде, хайде, слезте по-скоро на земята от вашето седмо небе. Ето го господин Колбер. Охо, докато ние четяхме, той е събрал около себе си цяла тълпа. След като толкова се въртят около него и го хвалят, значи се превръща в сила!
Действително Колбер беше заобиколен от всички останали в градината придворни, които, надпреварвайки се, му подхвърляха комплименти за успешно организирания празник и приятно гъделичкаха самолюбието му.
— Ако Лафонтен беше тук — каза, усмихвайки се Фуке, — какъв прекрасен случай щеше да има да издекламира баснята: „Жабата, която искаше да стане вол“.
Колбер излезе на ярко осветено място. Фуке го чакаше с неутрална и леко насмешлива усмивка. Интендантът също му се усмихваше. Той забеляза своя враг още преди четвърт час и се приближаваше към него на зиг-заг.
Усмивката на Колбер не предвещаваше нищо добро.
— Дръжте се — прошепна Арамис на суперинтенданта, — този мошеник се кани да поиска от вас още няколко милиона за своите цветни стъкла и фойерверки.
Колбер се поклони пръв, стараейки се да си придаде колкото може по-почтителен вид. Фуке едва кимна с глава.
— Е, как, ваше превъзходителство — попита Колбер, — как ви хареса празникът? Проявихме ли добър вкус?
— Превъзходен — отвърна Фуке така, че в думите му беше невъзможно да се долови някаква ирония.
— Благодаря ви — злобно процеди през зъби Колбер. — Вие сте много снизходителен… Ние, слугите на краля, сме бедни хора и Фонтенбло не може да се сравни с Во.
— Това е вярно — флегматично отвърна Фуке.
— Какво да се прави, ваше превъзходителство — изкикоти се Колбер, — нашите средства са скромни.
Фуке направи жест, който изразяваше съгласие.
— Обаче — продължи Колбер — вие бихте могли с присъщия ви размах да устроите за негово величество празник във вашите чудесни градини… Тези градини, които ви струваха шестдесет милиона.
— Седемдесет и два — поправи го Фуке.
— Още по-добре — опита се да се усмихне Колбер, — това ще бъде наистина великолепно.
— Но нима вие мислите, господине, че негово величество ще благоволи да приеме поканата ми?
— О, не се съмнявам — живо възкликна Колбер, — дори съм готов да гарантирам за това.
— Много сте любезен — каза Фуке. — Значи мога да разчитам на вас?
— Да, да, ваше превъзходителство, напълно.
— Тогава ще помисля над това…
— Съгласете се, съгласете се — бързо прошепна Арамис.
— Вие ще помислите? — запита отново Колбер.
— Да — отвърна Фуке, — трябва да избера деня, когато ще мога да се обърна с покана към краля.
— Ако искате, още тази вечер, ваше превъзходителство.
— Съгласен съм — отвърна суперинтендантът. — Господа, бих искал да поканя и всички вас, но вие знаете, че където и да отиде кралят, той е у дома си, следователно трябва да получите покана от негово величество.
Тълпата зашумя радостно. Фуке се поклони и си тръгна.