— Проклет горделивец — изсъска Колбер, — съгласява се, а прекрасно знае, че това ще му струва десет милиона.
— Вие ме разорихте — прошепна Фуке на Арамис.
— Аз ви спасих — възрази последният, докато Фуке се изкачваше по стълбата и молеше да доложат на краля, че желае да го приемат.
Глава двадесет и осма
РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ
Бързайки да остане сам, за да може по-добре да разбере чувствата си, кралят се усамоти в своите стаи и при него скоро се появи господин Дьо Сент-Енян след проведения разговор с принцесата.
Читателят вече знае за този разговор.
Фаворитът, който беше горд с това, че беше ценен от две страни, и съзнавайки, че преди два часа бе станал пазител на тайната на краля, вече започваше да гледа на придворните работи от висотата, където се бе възкачил, или по-точно — където го бе възкачил случаят. Той виждаше наоколо само любов и гирлянди.
Любовта на краля към принцесата, на принцесата към краля, на Дьо Гиш към принцесата, Дьо ла Валиер и кралят, Маликорн и Монтале, госпожица Дьо Тоне-Шарант и той, Сент-Енян — нима от такова изобилие не би се завъртяла главата на придворния? А Сент-Енян беше образец за придворни, бивши, сегашни и бъдещи.
Освен това той се беше представил като прекрасен разказвач и тънък ценител. Като че ли кралят го слушаше с голям интерес, особено когато разказваше с какво любопитство принцесата го е разпитвала за всичко, което засягаше госпожица Дьо ла Валиер.
Макар че кралят беше охладнял към Хенриета, цялата страстност, с която тя се беше опитвала да научи всичко за него, приятно гъделичкаше самолюбието му. Това му доставяше удовлетворение, но само това. Сърцето му нито за мигне беше разтревожено от факта, че принцесата може да си помисли каквото и да е за това приключение.
Когато Сент-Енян завърши, кралят го попита:
— Сега знаеш какво е госпожица Дьо ла Валиер, нали?
— Знам не само това какво представлява сега, но и какво ще бъде в близко бъдеще.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че тя представлява това, което би желала да бъде всяка жена, тоест предмет на любовта на ваше величество. Искам да кажа, че тя ще бъде всичко, което ваше величество пожелае да направи от нея.
— Съвсем не за това те питам… не е нужно да зная какво е днес и какво ще е утре, както ти вече каза, това зависи от мен, но аз бих искал да знам каква е била вчера. Разкажи ми всичко, което знаеш за нея.
— Казват, че е скромна.
— О — усмихна се кралят, — вероятно това са празни думи.
— Те се чуват достатъчно рядко в двора, господарю, така че може да им се вярва.
— Може би сте прав, драги мой… А какъв е произходът й?
— Достатъчно знатен: дъщеря на маркиз Дьо ла Валиер, осиновена дъщеря на господин Дьо Сен Реми.
— Ах, да, майордома на моята леля… Помня, помня, бегло съм го виждал в Блоа. Там тя беше представена на кралицата. Сега се упреквам, че не съм й отделил вниманието, което заслужава.
— Уверен съм, господарю, че вие ще успеете да наваксате пропуснатото.
— Значи казвате, че според слуховете госпожица Дьо ла Валиер няма любовник.
— Във всеки случай не мисля, че ваше величество ще има страшен съперник.
— Почакай — извика изведнъж кралят, сякаш се беше сетил нещо.
— Какво ще обичате, господарю?
— Спомних си.
— Какво?
— Ако тя няма любовник, то има годеник.
— Годеник?
— Как не знае за това, графе?
— Не зная.
— Но ти знаеш всички новини!
— Извинете, ваше величество. А вие познавате ли този годеник?
— Разбира се! Неговият баща дойде при мен с молба да подпиша брачния договор: това беше…
Кралят без съмнение се канеше да назове виконт Дьо Бражелон, но изведнъж прекъсна наполовина изречението, смръщвайки вежди.
— И това е?… — запита отново Сент-Енян.
— Не помня — отвърна Людовик XIV, опитвайки се да сподави вълнението си.
— Разрешете, ваше величество, да ви помогна да си спомните.
— Не, всъщност и сам не зная за кого се канех да говоря. Смътно си спомням само, че една от придворните дами се канеше да се омъжва, но за кого — не мога да си спомня.
— Може би госпожица Дьо Тоне-Шарант? — попита Сент-Енян.
— Може би.
— Тогава фамилията на годеника е Монтеспан, но госпожица Дьо Тоне-Шарант, както ми се струва, никога не се е държала с него така, че той да се страхува да и направи предложение.
— С една дума — каза кралят, — на мен нищо или почти нищо не ми е известно за госпожица Дьо ла Валиер и аз те моля, Сент-Енян, да събереш сведения за нея.
— Слушам, господарю. А кога ще имам честта да видя ваше величество, за да му предам тези сведения?