Тъй че сега се канеше да опита нов подход и тъкмо затова се бе обадил на Пол Тию в отдел „Изчезнали хора“, за да го помоли да се свърже с Фелиция Деп и да уговори една среща с нея, по възможност преди следобедния чай.
А през това време се качи в отдел „Убийства“.
Залата изглеждаше такава, каквато си беше винаги — огромно пространство с дванайсет бюра, най-много три от тях заети по всяко време на денонощието; „аквариумът“ без врата в ъгъла, който служеше за кабинет на шефа на отдел „Убийства“, лейтенант Франк Батист; двете масивни колони, облепени и накичени с всевъзможни плакати, факсове, обяви за продажби, талони от автомобили, случайни телефонни номера на проститутки — и така нататък — които бяха влизали в работата на инспекторите по някое време и които навремето бяха изглеждали твърде важни, смешни или необичайни, така че на хората сърце не им даваше да ги изхвърлят в кошчетата.
Бюрото на Глицки се намираше до едната от тези колони. Той издърпа стола си, скръсти ръце зад тила и вдигна крака отгоре. Погледът му се задържа върху извадената на ксерокс мъдрост, залепена на нивото на очите му: „Не позволявай устата ти да попълни чек, който задникът ти не може да плати“.
Опита се да се пребори с дразнещото усещане, че не може да изхвърли от главата си Марк Духър, който в известен смисъл бе най-малко възможния извършител на убийството. Но именно поради тази причина…
Беше се обадил инстинктът му. Там бе проблемът. Инстинктът на Глицки говореше, без да може да го докаже, че в убийството на Транг е намесен личен мотив. Някой диво го беше мразил.
А това хич не се връзваше с противника му Марк Духър. Тъй че Глицки трябваше да престане да пилее енергията си в тази посока. Освен ако Транг не олицетворяваше нещо, което Духър да мразеше лично. Например виетнамците.
Не. Не става. Имаше толкова друга работа, още шест убийства му висяха на главата.
Извършител би могла да бъде и приятелката му, Лили. Гаджетата винаги имат една-две лични причини за убийство. Навярно бе очаквала да се облажи от сделката между Транг и Духър. И когато нещата са се разтурили, тя е побесняла. Вчера си бе казал, че е твърде крехка за подобно нещо; никога не би могла да се справи с Транг. Но внезапно през главата му мина зашеметяваща мисъл — ами ако си имаше и друг приятел? Знаела е, че Виктор е сам в кабинета. Бе недогледал този вариант — ако е изпратила гадже номер две…
— Ейб. Имаш ли минута?
Франк Батист стоеше на входа на „аквариума“ си. Лейтенантът и Глицки бяха преодолявали заедно стъпалата в служебната йерархия. И двамата бяха от така наречените малцинства — Глицки наполовина с негърска кръв, Батист — от испаноговорещ произход. И двамата бяха избрали да не зачитат привилегиите, а произтичащите от това положение привилегии в Сан Франциско не бяха малко. Привилегированите представляваха нещо като рицарски орден. Макар че Батист редовно изпреварваше Глицки в чинопроизводството, стажът и на двамата в отдела беше еднакъв и те се чувстваха като равни.
Глицки стана и се запъти натам. Когато влезе, лейтенантът отново се беше настанил зад бюрото си.
— Какво има, Франк?
— Влез и седни. И затвори, ако обичаш, вратата.
Майтапеше се, защото врата нямаше. Глицки дръпна сгъваемия стол до бюрото. Батист измъкна от чекмеджето един молив и започна да барабани с него по плота.
— Знаеш ли как ще познаеш коя е проститутка в конкурса „Мис Америка“?
— Май не, Франк.
— На флагчето ѝ пише Ай-да-хо1.
Лейтенантът се грижи за традициите в службата, помисли си Глицки. Винаги трябва да има някой, който да ръси тъпи шеги. Сега бе дошъл неговият ред.
— Давам ти още един шанс. Знаеш ли разликата между Мик Джагър и шотландеца?
Глицки се подсмихна.
— Предавам се.
— Мик Джагър казва: „Ей, ти, аре слизай от облака ми“, а шотландецът — „Ей, МакОблако, аре слизай от овцата ми“2.
— Трябва да си намериш импресарио, Франк. Добрият импресарио може да те превърне в звезда.
— Съвършено си прав. Единствената беда е, че тук няма кой да ме замести — ухили се Франк. След това се изпъна и стана сериозен. — Между другото, точно затова те извиках. Забелязах, че тази година не се каниш да полагаш изпит за лейтенант. Да не би да нямаш нужда от повече мангизи?
— Парите никога не стигат.
— Ами тогава?
— Може би просто не искам да ставам лейтенант. Може би просто не искам да напускам отдел „Убийства“. — Обикновено производството в лейтенантско звание означаваше преместване на полицая от заеманата дотогава длъжност. Разбира се, това правило си имаше изключения. Преди да стане лейтенант, самият Батист бе инспектор в отдел „Убийства“. Нямаше особена гаранция, но Батист си бе навил на пръста, че и при Ейб ще стане същото. Ала сержантът първо трябваше да си вземе изпита.
1
На английски език произнасянето на името на щат Айдахо е близко по звучене до израза I the whore — Аз, курвата. — Б.пр.
2
Непреводима игра на думи, при която се използва еднаквото звучене на думите you (ти) и ewe (овца), както и cloud (облак) и една от най-разпространените шотландски фамилии Маклауд. — Б.пр.