— Така мисля, до известна степен.
— Защото те озари истинската любов?
— Отчасти. И защото вече съм на трийсет и четири. На трийсет и четири оправданията се изчерпват.
— Оправдания?
— Е, ако си на двайсет и две и се прецакваш, можеш да кажеш: „Е, няма проблем, на двайсет и две съм само“. На двайсет и пет, на двайсет и осем. Но „На трийсет и четири съм все пак“? — Той отпи от чашата и се облегна на живия плет. — В живота на всеки има дилема. Моята беше — възможно ли е да поддържам зряла, всеотдайна любовна връзка и пак да ме канят за тройки.
— И какъв е отговорът, Декс? — тържествено попита тя.
— Отговорът е: не, невъзможно е. Разбереш ли го, всичко изглежда по-лесно.
— Вярно е, оргията не те топли нощем.
— Оргията ще те изостави, когато остарееш. — Той отпи отново. — Както и да е… и без това никога не са ме канили за тройка. Само ставах за посмешище, прецаквах всичко. Прецаках си кариерата, разочаровах мама…
— … Е, последното не е вярно…
— … Разочаровах приятелите си — Декстър се облегна на рамото й за ефект. — Реших, че е време да направя нещо както трябва. Срещнах Силви, тя е страхотна, наистина, и ме държи в правия път.
— Прекрасно момиче.
— Да. Да.
— Много красива. Разумна.
— Малко страшна понякога.
— Излъчва топлота. Напомня ми на Лени Рифенщал8.
— Лени коя?
— Няма значение.
— Няма никакво чувство за хумор, разбира се.
— Е, какво облекчение! Чувството за хумор не е най-важното — каза Ема. — Досадно е непрекъснато да се държиш като шут. Като Йън. Само дето той не беше забавен. Не, по-добре да си с човек, от когото наистина се възхищаваш, човек, който ще разтрие с мехлем изранените ти стъпала.
Той се опита и не успя да си представи как Силви докосва краката му.
— Каза ми веднъж, че не се смее, защото смехът не се отразява добре на лицето й.
Ема се изкикоти тихичко. Съумя да отговори само: „Оу!“
— Оу! Но ти я обичаш, нали?
— Обожавам я.
— Обожавам. Е, „обожавам“ е още по-добре.
— Тя е неотразима.
— Да.
— И наистина ме изправи на крака. Вече не вземам наркотици, не пия и не пуша. — Тя погледна към бутилката в ръката му, към цигарата в устата. Той се усмихна. — Специален повод.
— Значи истинската любов най-сетне те откри.
— Нещо такова. — Той й напълни чашата. — А как е при теб?
— Е, аз съм добре. Добре. — Тя стана, за да смени темата. — Да повървим, а? Ляво или дясно?
— Дясно. — Той се изправи с въздишка. — Виждаш ли се още с Йън?
— От години не съм го виждала.
— Някой друг на хоризонта?
— Не започвай, Декстър.
— Какво?
— Да съчувстваш на старата мома. Доволна съм от живота си, благодаря. И отказвам да се самоопределям чрез мъжа до себе си. Или липсата на такъв. — В гласа й се прокрадна истински плам. — Загърбиш ли тревогите дали ще срещнеш подходящия човек, любовта и прочее, си свободен да живееш истински. Обичам си работата например. Отредила съм си една година да опитам да пробия. Парите са малко, но съм свободна. Следобед ходя на кино. — Тя млъкна рязко. — Плуване! Плувам много. Плувам и плувам и плувам, миля след миля. За бога, мразя плуването до дъното на душата си. Да свием наляво.
— Знаеш ли… и аз се чувствам така. Нямам предвид плуването, а необходимостта да ходя на срещи. Откакто съм със Силви, спестявам огромни количества време и физическа и умствена енергия.
— И как оползотворяваш свободните пространства?
— Играя „Тум Рейдър“ предимно.
Ема се засмя. Повървяха мълчаливо. Тя се притесни, че не оставя желаното впечатление за уравновесена и силна жена.
— Не съм чак толкова… хмм… скучна и непривлекателна. И аз се радвам на светли мигове. Излизах с един мъж, Крис. Твърдеше, че е зъболекар, но всъщност беше хигиенист.
— Какво стана с него?
— Изпари се. И по-добре. Бях убедена, че непрекъснато ми оглежда зъбите. Все ми натякваше да си ги почиствам с конец: използвай конец. Ема, използвай конец. Срещите ни протичаха като профилактични прегледи. Много напрегнато. А преди това беше господин Годалминг. — Тя потръпна. — Господин Годалминг. Какво бедствие!
— Кой беше господин Годалминг?
— Друг път ще ти разкажа. Ляво или дясно?
— Ляво.
— Както и да е… ако се отчая съвсем, ще разчитам на твоето предложение.
8
Известна с оригиналната си естетика и новаторство германска филмова режисьорка, актриса и танцьорка, родена през 1902 и починала през 2003 г. — Б.ред.