Също толкова бързо гневът се стопява и баща му изглежда така, сякаш ще заплаче. Долната му устна трепери, той стиска волана с едната ръка, а дългите пръсти на другата закриват очите му като превръзка. Декстър припряно отстъпва от колата и понечва да се изправи и да затвори вратата. Баща му обаче изключва радиото и проговаря отново:
— Декстър…
Декстър се навежда и надзърта към него. С овлажнели очи, но твърд глас баща му казва:
— Декстър, майка ти те обича много. Аз също. Винаги сме те обичали и винаги ще те обичаме. Мисля, че го знаеш. Но докато майка ти е жива… — Той замлъква и свежда поглед надолу, сякаш търси думите. После продължава: — Декстър, ако дойдеш пак при майка си в такова състояние, кълна се, че няма да те пусна в къщи. Няма да ти позволя да прекрачиш прага. Ще ти захлопна вратата в лицето. Не се шегувам.
Декстър зяпва, но от устата му не излизат никакви думи.
— А сега си тръгвай.
Декстър затваря вратата на колата, но тя не се заключва. Бутна я пак в същия момент, когато баща му потегля напред с почервеняло лице и после на заден ход излаза от паркинга. Декстър го проследява с поглед.
Гарата е пуста. Той се озърта по перона да открие телефонния автомат, добрия стар телефонен автомат, благодарение на който като тийнейджър организираше бягствата си. Часът е 6:59. Влакът за Лондон пристига след шест минути, но той трябва да се обади.
В 7:00 Ема се поглежда за последно в огледалото да се увери, че не личи да е полагала кой знае какви усилия. Огледалото е облегнато нестабилно на стената и тя знае, че скъсява отражението като в зала на смеха, но въпреки това цъка с език при вида на ханша и късите крака под дънковата пола. Твърде топло е, но тя не понася зачервените си колене и е обула чорапогащник. Косата й, току-що измита и с аромат на нещо, наречено „горски плодове“, пада надолу пригладена и уханна, сякаш специално фризирана, и Ема я разрошва с върховете на пръстите си, за да й придаде небрежен вид. С кутрето забърсва петънцата червило в ъгълчетата на устните си. Изглеждат много червени и тя се пита дали не прекалява. Все пак едва ли ще се случи нещо. Сигурно ще се прибере преди десет и половина. Пресушава последната глътка от голямата чаша водка с тоник, примижава от металическия вкус, който пастата за зъби придава на течността, взима си ключовете, слага ги в най-хубавата си дамска чанта и затваря вратата.
Телефонът иззвънява.
Пресякла е коридора до средата, но го чува. За миг се замисля дали да изтича да вдигне, но вече е закъсняла, а и сигурно са майка й или сестра й да питат как е минало интервюто. Чува да се отваря асансьорът в дъното на коридора. Хуква да не го изпусне и вратата му се затваря точно когато се включва телефонният й секретар.
… след сигнала оставете съобщение и аз ще ви се обадя по-късно.
Здрасти, Ема, Декстър е. Какво исках да кажа? Е, исках да кажа, че съм на гарата и тъкмо се прибирам от нашите… и се питах какао ще правиш тази вечер. Имам билети за премиерата на „Джурасик Парк“! Всъщност май сме я пропуснали, но пък партито след прожекцията? Ти и аз? Принцеса Даяна ще е там. Съжалявам, дрънкам глупости, в случай че си там. Вдигни телефона, Ема. Вдигни го, вдигни го, вдигни го. Не? Добре… ясно. Сега си спомних, че тази вечер си на среща, нали? Твоята СРЕЩА. Е — забавлявай се, обади ми се като се прибереш, ако се прибереш. Разкажи ми всичко. Сериозно. Обади ми се при първа възможност.
Гласът му пресекна, той си поема дъх и продължава:
Невероятно гаден ден, Ем — отново заеква. — Държах се ужасно, ужасно лошо. Трябва да приключва, но не иска. Иска да види Ема Морли, за да си признае греховете, но тя е на среща. Ухилва се и казва: Утре ще ти се обадя. Искам да науча всичко! Ах, ти, неустоима красавице! Затваря. „Неустоима красавице…“
Релсите трополят и той чува грохота на приближаващия влак, но не може да се качи, не и в това състояние. Ще почака следващия. Влакът за Лондон пристига и сякаш го подканва, пуфтейки учтиво, но Декстър остана зад прозрачната пластмаса на телефонната кабина, усеща как лицето му се сгърчва и дъхът му излита остро и насечено. Сълзите потичат и той си повтаря, че виновни са химикалите, химикалите, химикалите.
Седма глава
Добро чувство за хумор3
Четвъртък, 15 юли 1993
Ковънт Гардън и Кингс Крос
3
На английски изразът Good Sens of Humor се среща често със своята абревиатура — G.S.O.H. (оригиналното заглавие на тази глава), в обяви за запознанства и др. — Б.ред.