— Ще купя коня. Колко струва?
— Не го продавам!
— Давам двеста долара.
Изсмях се и направих отрицателно движение с глава.
— Двеста и петдесет!
— Не си правете труда, сър!
— Триста!
— Не го продавам!
— Триста и отгоре на това заплащам всичко, каквото купите от магазина!
— Наистина ли мислите, че свободният човек на прерията може да продаде коня си, без да се изложи на опасността да загине?
— Тогава ще ви дам в добавка моя кон!
— Запазете си вашия знаменит жребец. Не го разменям и срещу един косъм от опашката на моя вран кон.
— Но аз трябва да притежавам това животно! — каза той нетърпеливо. — Харесва ми!
— Вярвам ви, но въпреки всичко не можете да го получите. Твърде сте беден, за да го заплатите.
— Твърде беден? — Кралят на петрола ми хвърли поглед, с който сигурно искаше да ме сплаши. — Не чухте ли, че аз съм Емери Фостър? Който ме познава, знае много добре, че мога да заплатя хиляди такива мустанги!
— Безразлични са ми парите ви. Ако искате да си купите добър кон, обърнете се към някой търговец на коне. Но сега пуснете моя!
— Вие сте голям безсрамник! Всеки скитник, на когото се показват пръстите на краката от обувките, би трябвало да се радва, когато му се предлагат толкова лесно пари за нови ботуши. Поне веднъж ще си ги набави по честен път!
— Емери Фостър, внимавайте какво говорите! — предупредих го аз. — Иначе е възможно да разберете по един много почтен начин, че човекът, който според мнението ви не струва повече от барута за един изстрел, не се церемони много със собствениците на такъв вид пари.
— Охо, момчето ми! Не се намираш тук в саваната, където всеки скитник може да прави, каквото му се прииска. Аз съм господарят и повелителят в Ню Венанго и който не върви доброволно по волята ми, се вразумява по друг начин. Направих последното си предложение. Ще получа ли коня или не?
Сигурно всеки друг уестмън отдавна би отговорил с оръжието си. Но вместо да ме ядоса, поведението на този човек ми доставяше удоволствие, а от друга страна се видях принуден да покажа по-голямо самообладание от обикновено само от тактичност към неговия придружител. Затова отвърнах спокойно:
— Не, пуснете го!
Посегнах към юздите, които държеше в ръката си. Той ме блъсна в гърдите толкова силно, че неволно залитнах назад. После се метна на гърба на моя черен жребец.
— Така, човече, сега ще ти покажа, че Емери Фостър умее да купува коне дори и когато отказват да му ги продадат. Оставям тук моя кон, той е твой. Ще уредя сметката в магазина, а доларите можеш да си ги вземеш, когато пожелаеш! Ела, Хари, нямаме повече работа тук!
Момчето не го последва веднага, а постоя още известно време на мястото си, гледайки ме очаквателно. След като не направих никакъв опит да си възвърна собствеността по маниера на ловците, по лицето му се плъзна израз на дълбоко презрение.
— Знаеш ли, сър, какво е койот? — попита ме то.
— Да — отвърнах аз с безразличие.
— Е?
— Имаш предвид прерийния вълк. Страхливо, плашливо животно, което бяга само като чуе лаенето на кучетата и не заслужава да му се обръща внимание.
— Отговорът ти е верен. И не ти беше трудно да го дадеш, защото ти си … койот!
С едно неописуемо презрение то махна с ръка, обърна се и се накани да последва тръгналия напред „господар и победител“, но аз го задържах, като извиках:
— Stop, boy! [94] — Изрекох тези думи с по-остър тон, защото макар да имах пред себе си момче, не можех да отмина това негово поведение, без да го поскастря малко. — Внимавай по-добре какво говориш. Иначе можеш да си намериш майстора!
— Да не би това да е заплаха?
— Pshaw! Кой ще се нахвърли веднага върху едно незряло още момче със заплахи? Ти наистина ли си мислиш, че ще оставя току така жребеца си в ръцете на Фостър? Той няма да го притежава нито минута по-дълго, отколкото искам аз.
— А колко дълго ще искаш? — попита ме то все още подигравателно.
— Точно толкова, колкото ми харесва, нито миг повече.
С тези думи му обърнах гръб и Хари подкара коня си мълчаливо.
Знаех, какво вършех. Едно мое изсвирване щеше да бъде достатъчно за жребеца ми да хвърли Фостър на земята. Но не изсвирих. Целях по този начин да имам повод, който да ми даде възможност да се появя в къщата на Фостър, както и да вляза в контакт с това необикновено момче.