С тези думи Сам тръгна към потока, но преди да изчезне между скалите, се обърна пак и предупреди поста:
— Дръж си очите отворени! Ей натам в един gutter [117] гъмжи от индианци. Може да пожелаят да пъхнат носовете си между дългите ти крака. Ще бъде жалко за теб, ако не се лъжа, страшно жалко!
Ниско приведен под купа капани на гърба си, той закрачи пред нас и скоро се озовахме пред изхода на тунела, където се откри цялата котловина. Остро изсвирване от страна на стария трапер бе достатъчно, за да наизлизат всички обитатели на крепостта, които проследиха с голямо внимание описанието на нашето приключение.
Олд Файерхенд слушаше мълчаливо разказа ни. Но щом споменах за Парано, от устата му се изтръгна вик на учудване и същевременно на радост.
— Нима е възможно! Не си ли се излъгал, сър? В такъв случай все пак бих могъл да изпълня клетвата си и да пипна този тип със собствените си ръце. Това ми е съкровено, дългогодишно желание.
— Само косите му ме правят несигурен.
— О-о, те нямат значение! Ето ти Сам Хокинс за пример, а както изглежда, в сумрака призори на онзи ден не си го улучил с ножа си добре. Неговите хора са го намерили и са го прибрали. Оправил се е, докато боледувах, изпратил е съгледвачи да ни наблюдават и после ни е следил.
— Но защо не ни е нападнал?
— Не знам, има си някаква причина, която ще научим и ние. Уморен ли си, сър?
— Не бих могъл да твърдя подобно нещо.
— Трябва да видя човека със собствените си очи. Искаш ли да ме придружиш?
— Разбира се. Само съм длъжен да ти обърна внимание на опасността от такова начинание. Може би индианците ще изпратят нови съгледвачи. Ще попаднем между разузнавачите и не е изключено да бъдем отрязани от нашите хора.
— Всичко това е възможно да се случи, но аз не мога да стоя тук със скръстени ръце, докато те ни открият. Дик Стоун!
Извиканият ловец беше отсъствал вчера от крепостта, за да „прави месо“, следователно ме виждаше едва сега. Том се приближи, поздрави ме сърдечно, а Олд Файерхенд го попита:
— Чу ли накъде отиваме?
— Струва ми се да.
— Взимай пушката си! Ще се огледаме за червенокожите!
— Идвам, сър! Ще яздим ли?
— Не. Ще отидем само до един gutter. Но останалите нека запретнат ръкави и покрият всички caches [118] с чимове. Не се знае, какво може да се случи, а ако червенокожите навлязат между нашите скали, нека поне не намерят нищо, което може да им бъде от полза. Хари, ти отиваш при Уил Паркър, а ти, Бил Бълчър, ще се грижиш за реда, докато отсъстваме!
— Тате, нека дойда с тебе! — помоли се Хари.
— Не мога да те използвам за нищо, my boy. Почини си! Когато му дойде времето, ще се счепкаш с неприятеля.
Хари повтори молбата си, но Олд Файерхенд не промени разпореждането си и така ние, пак трима на брой, излязохме навън по коритото на потока.
След кратко наставление на поста, ние се отправихме към мястото, където неотдавна се беше скрил Сам Хокинс. Оттам пътят за падината беше във всеки случай най-изгоден за нас, защото и от двете си страни имахме прикритие.
Малко преди тръгването ни рано сутринта Винету също бе напуснал лагера и все още не се беше върнал. Точно сега той щеше да ни бъде най-много полезен, освен това аз не можех да не почувствам вече и лека тревога за него. Напълно бе възможно да се е натъкнал на неприятеля.
Тъкмо мислех за него, когато храстите край нас прошумоляха и апачът се появи. Щом го познахме, отпуснахме ръце, които бяха посегнали към оръжията в поясите ни още при първото изшумоляване в клонките.
— Винету ще дойде с белите мъже, за да наблюдава Парано и понките — каза той. Учудено го погледнахме. Значи той знаеше вече за присъствието на индианците.
— Видя ли моят червенокож брат воините на най-жестоките роднини на племето сиу? — попитах го аз.
— Винету трябва да бди над своя брат Шарли и сина на Рибана. Затова той тръгна след тях и забеляза, как се промъкнаха до военния лагер на понките. Но отрядът на Парано е с нови сили, а самият той крои подли планове. Винету ще убие белия вожд на мечките.
— Не, вождът на апачите няма да го докосне, а ще ми го остави! — отвърна му Олд Файерхенд.
— Винету го подари вече веднъж на своя бял приятел!
— Парано няма да ми избяга отново, защото този път ръката ми ще …
Успях да чуя само тези думи на Олд Файерхенд. Защото докато все още говореше, забелязах две искрящи очи иззад храстите, където следите извиваха. С един скок сграбчих човека, на когото принадлежаха.