Срещу мен остана последния гангстер. Устреми се насреща ми като разгневен слон. Беше ми приятно да видя зародилия се в очите му ужас. Наведох се под свистящия към главата ми десен и стоварих един в ребрата му. От него полетя назад. В този момент го хванах с бързо навеждане за глезена на крака и го повдигнах рязко. Трясъкът на главата му върху пода ме накара да трепна. Сгърчи се спазмодично, а след това се опъна тихо.
Отдъхнах и погледнах към Херц. Все още броеше звезди, прегънат на две в подножието на бара. Отидох до него, измъкнах пистолета от охлабената му хватка и го сложих в презраменника си. После го хванах за ушите, повдигнах главата му и я ударих о пода. Позавъртя се като риба на сухо и накрая съвсем се отпусна.
Отстъпих крачка назад и огледах сцената. Всичко се беше разиграло за около осемдесет секунди. Бях доволен от себе си. Не бях преживявал подобна сурова битка от четири-пет години насам. Най-сетне това ми връщаше вярата, че не бях загубил умението си да излизам от подобни ситуации.
Стоях пред алтернатива: или бързо да напусна клуба, или да остана тук незабелязан и да опитам да се добера до важни сведения. До този момент не бях открил нищо, заслужаващо поетия риск. Реших, че тъй като никога вече не ще имам възможност да попадна отново в клуба, по-добре би било да остана. Но къде да се скрия?
Изтичах до оградата на терасата. Вдясно от себе си видях редица осветени прозорци. Ако способността ми да се ориентирам не ме мамеше, това би трябвало да бъдат прозорците на служебните кабинети. Под тях минаваше широка издатина. Погледнах нагоре. Видях надвесения над тях в тъмнината покрив. Прецених възможността да достигна равната му плоскост. Ако можех да се озова там, щях да остана известно време необезпокояван и когато настъпи разгарът на наплива в клуба, можех да изследвам канцелариите, без да привлека нечие внимание.
Един от бабаитите на Херц започна леко да пъшка и ми напомни, че нямам много време за губене. Стъпих върху парапета на терасата, хванах се за тясната извивка на покрива и повдигнах тялото си, увиснал на ръце. Не страдах от хипсофобия4, но докато се люлеех във въздуха, помислих колко далеч под мен е земята. Повдигнах единия си крак и се залових и с него за покрива, после започнах да свивам мускулите на ръцете, докато прехвърлих и тялото си горе. Останах за известно време прилепен върху керемидите и пресмятах дали ако направя още едно движение, няма да се претърколя, без да мога да се спра.
Направих движението и застанах на ръце и колене, а след това се изправих много внимателно. Гумените подметки на обувките ми осигуряваха добро закрепване върху керемидите. Приведен напред, достигнах до равната плоскост на върха на покрива. Тук нямаше никакви светлини. Ако някой дойдеше след мен, трябваше да извърви същия път. С пистолет в ръка за момента бях в изгодна позиция.
Оттук се разкриваше величествен изглед към целия Сан Рафаел. Седях и му се възхищавах. Около 20,00 клубът започна да се оживява. Далеч пред входа спираха големи кадилаци, пакарди и ролс-ройсове. Понесоха се меките приглушени звуци на клубния оркестър. Лампите на терасата светнаха. Вече бе безопасно да запаля цигара. Реших да почакам още един час и тогава да видя какво мога да направя.
В 21,00 оживлението бе значително. Звуците на оркестъра бяха потопени в глухото бръмчене на гласове и смях. Моето време беше настъпило и се изправих.
Спускането по наклона бе много по-опасно от изкачването — едно подхлъзване, и щях да полетя през ръба на покрива, за да спра чак на тротоара, на около осемдесет метра по-долу. Спусках се сантиметър по сантиметър, седнал върху керемидите, като се прикрепях с ръце и прилепях гумените си подметки в наклонената повърхност. Достигнах ръба, улових се за извития му край, извъртях се с гръб към откритото пространство и като спуснах крака, увиснах над огромната бездна.
Далеч надясно виждах залятата в брилянтна светлина тераса, разпръснатите маси с елегантни мъже и жени и цял рояк келнери, кръжащи около тях. Висях в неосветената част на зданието и ако някой не дойдеше чак до края на терасата, оставах невидим.
С крайчеца на краката си докосвах издатината, минаваща под прозорците на служебните кабинети. Отпуснах ръце да стъпя. Опасно движение, защото, когато краката ми се прилепиха в издатината, загубих за миг равновесие и залитнах назад. С изтегляне на главата и гърдите напред успях да възстановя баланса си и забих пръсти в перваза на прозореца. Останах така, докато успея да си поема дъх.