— Имаме машинописка. Току-що навърши седемнадесет. Толкова е неопитна, че едва ли заслужава заплатата си. На нея не съобщаваме нищо служебно.
Полицаят не ме погледна. Сякаш ми вярваше.
— Когато откриете кой е клиентът, елате да ме видите. Ако не се обадите през следващите двадесет и четири часа, аз ще дойда.
Обърна се, затвори вратата след себе си. Заплахата остана да виси във въздуха като облак отровен газ.
Реших да зарежа храната. Стана ми ясно, че Ренкин ще се обади на полицията в Сан Франциско и ще изпрати човек да говори с Ела, преди да съм успял да се свържа с нея.
Спуснах се с асансьора и излязох. Едва на следващата пряка намерих аптека с телефонна кабина. Влязох и набрах номера на нашата кантора.
На Ренкин бях казал само половината от истината за Ела. Наистина тя бе точно на седемнадесет години, но никак не бе глупачка. Имаше съобразителен ум, остър като бръснач.
Истинско удоволствие бе да чуя младежкия и свеж глас.
— Тук е агенция „Стар“. Добър ден.
— Обажда се Лю — забързах се аз. — От Сан Рафаел. Джак Беше тук служебно и ми телеграфира да дойда. Имам новина, Ела. Той е мъртъв. Някой го намушкал.
Чух я да поема остро дъх. Знаех, че харесваше Джек. По силата на навика той се завъртя около нея още когато тя дойде при нас. Убедих го да не се залавя с момиче на нейната възраст. Прие съвета ми. Въпреки всичко успя да размъти ума и. Ела беше почти влюбена в него.
— Джек… мъртъв?! — Гласът и трепереше.
— Да. Слушай сега, Ела, това е много важно. Полицията иска да узнае какво е разследвал и кой е клиентът. Джек не успя да ми го съобщи. Казал ли е нещо на теб?
— Не. Спомена само за възложена работа в Сан Рафаел, а също за намерението си да извика и вас. Нищо повече.
Чувах как се задавя в сълзи. Стана ми мъчно за това дете, ала сега не бе време да изпадам в сантименталност.
— Как му бе дадена поръчката? С писмо или по телефона?
— По телефона. Обади се мъж.
— Каза ли името си?
— Не. Попитах го, но той поиска да го свържа с някой от шефовете.
Бутнах шапката на тила си и издух бузи. Вече едва не припадах от жегата, а на всичко отгоре получената информация ме пращаше в задънена улица. Изведнъж в ума ми блесна слаба надежда. Спомних си навика на Джек да рисува и драска, докато разговаря по телефона. Рисуваше или голи тела — доста талантливо, — или записваше думи от водения разговор. Дай му молив и телефон, и веднага започваше да шари.
— Иди в неговата стая, Ела, и огледай папката върху бюрото му. Има малка вероятност да е записал името на клиента или нещо друго. Знаеш как си драскаше.
— Да ще погледна.
Чаках и капки пот се стичаха по гърба ми. В кабината бе така топло, че трябваше да открехна вратата. Тъкмо в този момент видях „брояча“ си, облегнат на бара. Копойската физиономия си личеше. Прекалено усърдно се взираше в чашката кафе пред себе си и внимаваше да не изтърве някой поглед към мен. Проклинах наивността си да не допусна, че Ренкин ще ми залепи опашка. Не бих могъл да заблудя този тип какъв разговор съм водил.
Гласът на Ела звънна по телефона:
— На един лист има драскулки и само едно име: Лий Крийди, написано с печатни букви.
— Добре, Ела. То може да означава и много, и нищо. Веднага унищожи този лист хартия. Накъсай го на дребни парченца и го хвърли в тоалетната, а после пусни много вода. Всеки момент могат да те посетят от полицията.
Почаках още три минути и отново чух гласа и:
— Направих, каквото наредихте.
— Чудесно, момиче! Слушай сега. Казах на полицаите, че си малко слабоумна и поради това не споделяме нищо с теб. Прави се точно на такава. Кажи им, че Шепи е имал телефонен разговор, а след това е заминал за Сан Рафаел. Не знаеш за какво и кой го е повикал. Ясно?
— Да.
— Не допускай да те изплашат. Сигурно ще проявят грубост и ще те заплашват, но ти не се безпокой. Дръж на своята история. Не са в състояние да докажат нищо и скоро ще те оставят на мира.
— Добре, Лю.
— Само още една молба. Много ми е неудобно да те карам ти да направиш това, Ела, но в момента аз не мога да го сторя оттук. Ще уведомиш ли жената на Джек? Кажи и, че ще и пиша тази вечер. Ще се погрижа и за погребението.
— Няма ли да се връщате скоро?
— Не. Трябва да открия кой и защо уби Джек. Ще и се обадиш ли, Ела?
— Разбира се — и изведнъж сниши гласа си: — Тъкмо двама души влизат. Приличат ми на полицаи… — и линията прекъсна.
Изтрих потта от лицето си, напуснах кабината, насочих се към полицая и застанах на бара близо до него. Той ми отправи леден поглед и ми обърна гръб. Поръчах сандвич и кафе. Моят копой довърши чашата си, запали цигара и с подчертано безразличие напусна аптеката. Седна в паркирания отвън черен линкълн и замина.