Ренкин се доближи с непроницаемо изражение и ме хвана под ръка.
— Хайде — подкани ме той.
Кетчън от другата страна заби в ребрата ми пръст с размер на банан.
— Ще те накарам да съжаляваш, че не си мъртъв, бръмбар такъв — озъби се той и ме удари през лицето така жестоко, че политнах към Ренкин. — Махай този хапльо от очите ми — ръмжеше той — и го хвърли в тъмницата.
Лейтенантът ме повлече вън от стаята. Излязохме от вилата. Надолу по пътеката към паркинга никой от нас не продума. Полицейската кола с Кенди току-що беше пристигнала и от нея излезе сержантът.
— Намери ли нещо? — запита Ренкин.
— Друг колт-38, с изстреляни наскоро четири куршума — извади Кенди от джоба си пистолета на Бриджит.
— Къде го намери? — намесих се аз. Изгледа ме накриво.
— Под леглото ти… където си го сложил. Поклатих глава отрицателно.
— Не съм го слагал там, но не очаквам да ми повярвате. Ренкин ме гледаше, смръщил вежди.
— Ще го отведа в главната квартира — обърна се той към Кенди. — Ще поискам да се изследва този револвер. Намери ли нещо друго?
— Не.
— Вземи една от колите и си отивай вкъщи. Капитанът има горе достатъчно хора.
— Добре. Ще отведете Брендън сам?
— Да.
Спогледаха се. Стори ми се, че Кенди намигна леко с лявото си око, но може и да съм сбъркал. Той изчезна в нощта.
Лейтенантът ми посочи една от полицейските коли.
— Ти ще караш.
— Чакай, какви ги приказваш?!
— Ти ще караш.
— Как? С белезниците ли?
Извади ключ и свали железните гривни от ръцете ми. Седнах зад волана и запалих мотора. Той се настани до мен, извади цигарите си и запали.
— Тръгвай! Доближихме шосето.
— Ще трябва да бъдеш много внимателен с този пистолет. Какво мислиш да правиш с него? Принадлежи на мисис Крийди.
— Ще бъда внимателен — обеща той.
— Що за идея е това да ме откарваш по такъв начин? Трябва да се запише в историята на щатската полиция. За първи път затворникът откарва сам себе си в килията с полицейска кола, а полицаят пуши до него.
— Не те откарвам в килия. Това е идея на Кетчън. Иска да се пише много умен. Надява се, че е всял достатъчно страх у теб, за да изчезнеш от този град и да не се връщаш повече. За мен остана да ти предоставя благоприятна възможност да избягаш.
Бях така изненадан, че не продумах през следващата половин миля, после отново се замислих и започнах внезапно да се смея.
— Е, наистина, поизплаши ме той, но не толкова много, та да ме накара да бягам от града. Беше ли ти наредено да ми съобщиш този план на Кетчън?
— Не. Трябваше само да гледам на другата страна, когато ти побегнеш — обясни ми Ренкин с глас, преливащ от досада. — Изведнъж ми дойде наум, че ти изобщо може да не се опиташ да бягаш.
— Никога не бих го сторил. За нищо на света не бих рискувал да получа куршум в гърба. Ясно е, че идеята е на Крийди. Като се опита да ме купи със сто и петдесет хиляди и не успя, сега се мъчи да ме отстрани по този начин — и издух бузи. — Как разбрахте, че съм бил във вилата на Трисби?
— Крийди бе поставил мястото под наблюдение. Когато неговият човек те видял да влизаш, телефонирал на Крийди. Той пък повикал Кетчън и му наредил да ти връчи обвинение за насилствено нахлуване в чужд дом. Наредил му да те изплаши до смърт, да те обработи и да те принуди да бягаш. Теб те изтървахме за малко, но намерихме Трисби. Тогава Кетчън реши да ти лепне и обвинение в убийство.
— Без да дава и пет пари за това кой наистина е убил Трисби?
Ренкин присви рамене.
— О, той ще направи нещо и по този въпрос, когато реши, че му е дошло времето.
— Човекът на Крийди видял ли е убиеца?
— Не. Пристигнал е на пост едва когато се е стъмнило. — Той извади пистолета на Бриджит и го повъртя из ръцете си. — Това ли е оръжието, с което бе убит Трисби?
— Да.
— Тя ли го е убила?
— По-добре питай нея. Аз мисля, че не.
— Не можеш да си позволиш да отправяш такива въпроси към съпругата на Крийди. Не можеш да си позволиш изобщо да й поставяш въпроси, ако искаш да запазиш службата си.
— Не бива да се допуска никой да съсредоточи толкова власт в ръцете си. Така значи, Крийди направи сделка и със съдията Харисън?
— Да. Това не му се е отдало много трудно. Съдията не притежава нито цент, а има екстравагантна жена. Крийди откупи неговата разпаленост и той с готовност се оттегля от политическата сцена. Ще го прочетеш утре във вестниците.
— „Сан Рафаел Кориир“ ще бъде „приятно“ изненадан?
— Те не са в състояние да направят нищо по този въпрос. Можеш да караш до бунгалото. Най-добре ще бъде после да опаковаш багажа си, да скочиш в колата и да изчезваш.