Кимнах на снимката и я пъхнах в джоба си, като си помислих, че прекалено много заключения вадя от една фотография, при това на твърде слаба светлина.
Вратата отново се отвори и момичето с ленената рокля влезе с тлъста чекова книжка и автоматична писалка и подложи ръка на мисис Мърдок, за да тегли подписа си. Изправи се с напрегната усмивка, мисис Мърдок рязко махна към мен, то откъсна нека и ми го подаде. Задържа се очакващо до вратата. Нищо не му казаха, така че то излезе с лека стъпка и затвори.
Помахах с чека, за да изсъхне мастилото, сгънах го и го задържах в ръка.
— Какво можете да ми кажете за Линда?
— Кажи-речи нищо. Преди да се омъжи за сина ми, живеела в един апартамент с някоя си Лоуис Маджик2 — чудни имена си избират, не мислите ли? Също кабаретна артистка или нещо такова. Локалът, в който работели, се нарича „Клуб Айдъл Вали“, по посока на булевард „Вентура“. Синът ми Лесли прекалено добре е запознат с него. За семейството и произхода на Линда не знам нищо. Веднъж спомена, че е родена в Су Фолс. Предполагам, че има родители. Не се интересувах дотам, че да проверявам.
Не се била интересувала. Виждах я как рови бясно с две ръце, настървено, но си остава с пръст в устата.
— Не знаете ли адреса на мис Маджик?
— Не. Никога не съм го знаела.
— Дали синът ви не го знае — или мис Дейвис?
— Ще питам сина ми, като се върне. Но не вярвам. А мис Дейвис и сам можете да попитате. Сигурна съм обаче, че не го знае.
— Ясно. И не познавате други приятели на Линда?
— Не.
— Не е изключено синът ви да поддържа връзка с нея, мисис Мърдок, без да ви казва.
Тя отново взе да моравее. Вдигнах ръка и нахлузих успокоителна усмивка на физиономията си.
— В края на краищата една година са били женени — рекох. — Все трябва да знае нещо за нея.
— Оставете сина ми на мира — изръмжа тя. Свих рамене и изсумтях обезсърчено.
— Добре тогава. Предполагам, че си е взела колата. Тази, която сте й подарили. Каква беше тя?
— Стоманеносив „Меркури“, модел 1940 година, с две врати. Мис Дейвис ще ви даде номера, ако ви трябва. Не знам дали я е взела.
— А знаете ли колко пари, дрехи и бижута е отнесла със себе си?
— Парите не са много. Не повече от стотина-двеста долара. — Тлъста злобна усмивка очерта дълбоки бръчки около носа и устните й. — Освен, разбира се, ако не си е намерила нов приятел.
— Има и такава вероятност — рекох. — А бижута?
— Пръстен със смарагд и диамант, не особено ценен, платинен швейцарски часовник „Лонжин“ с рубини, много красива огърлица от пушен кехлибар, която имах глупостта лично да й подаря. Закопчалката й представлява ромб с двайсет и шест малки диамантчета. Имаше и други дреболии, разбира се. Никога не съм им обръщала внимание. Обличаше се доста добре, но не екстравагантно. Слава богу поне за това.
Отново си наля, отпи и пусна още няколко общителни оригвания.
— Това ли е всичко, което можете да ми кажете, мисис Мърдок?
— Не е ли достатъчно?
— Ни най-малко, но засега ще се задоволя с толкоз. Ако открия, че не е откраднала монетата, това прекратява разследването, поне що се отнася до мен. Нали?
— Пак ще говорим — сряза ме тя. — Тя я е откраднала. И нямам намерение да я оставя да се измъкне безнаказано. Хубаво го запомнете, млади момко. И се надявам да сте поне наполовина толкова нахакан, колкото се пишете, защото тези момичета от нощни заведения обикновено имат много лошави приятели.
Все така държах сгънатия чек за единия край между коленете си. Извадих портфейла си, прибрах го вътре, станах и се пресегнах да вдигна шапката си от пода.
— Такива ги обичам — казах. — Лошавите имат просто устроени мозъци. Ще ви докладвам, щом има нещо за докладване, мисис Мърдок. Мисля първо да преслушам този търговец на нумизматични ценности. Вижда ми се добра изходна диря.
Тя ме остави да стигна до вратата, преди да изръмжи зад гърба ми:
— Вие май не ме харесвате особено, а?
Обърнах се, поставил вече ръка на бравата, и се ухилих:
— А нима някой ви харесва?
Тя отметна назад глава, раззина широко уста и се заля в гръмогласен смях. Излязох и затворих вратата, заглушавайки грубите неженствени звуци. Тръгнах обратно по коридора и почуках на открехнатата врата на секретарската стая, после я бутнах и надникнах вътре.