Ако Дракс не се заблуждаваше напълно и разчиташе правилно картата — защото както и преди, компасът сочеше известно изместване на изток, — ставаше въпрос за бившата Аутострада дел соле, A1, която някога свързваше Флоренция с Рим.
Рано сутринта оставиха зад гърба си гората с гигантските секвои. След това пътуваха през обширни иглолистни гори и на смрачаване всред такава една се разположиха на лагер. С лък и стрели Аруула беше убила един шасе, подобно на мармот същество, чието месо имаше донякъде вкус на заешко. Поне Мат си внушаваше, че е така.
След вечерята Ларн и Ноона се оттеглиха. Мат поиска пръв да стои на стража. След нападението на свирепия гигант през миналата нощ изглеждаше препоръчително да се внимава.
Когато малко по-късно младата двойка започна съвсем безцеремонно да демонстрира привързаността си, Аруула се присъедини към Мат. Сега двамата седяха до джипа, ослушваха се в диханието на нощта, пукането и пращенето на огъня и на звуците, които идеха откъм мястото, където Ларн и Ноона се любеха.
И двамата почувстваха онова нещо, което беше съществувало между тях през цялото време, по-точно казано — от момента, когато за пръв път говориха един с друг. Беше невидимо и безименно, но и двамата знаеха какво е това. Нещо, на което не може да се противопостави никой човек. Сила, на която безпомощно бяха изложени мъжете и жените някога, както и сега.
Но между тях имаше още нещо, което възпираше чувствата им да избухнат.
Дали не беше фалшивата „божественост“, която все още обграждаше Мат с непристъпност? Неговата отчужденост от този свят и това време?
Мат чувстваше лудо влечение към Аруула. Никоя жена, с която е общувал, не можеше да се сравнява с нея.
Прегърна я с ръка, а Аруула прибра краката си и се облегна на него. Така седяха, втренчили поглед в пламъците на огъня. Не бяха нужни думи. Аруула знаеше, долавяше с всяка фибра на тялото и духа си какво изпитва към нея Маддракс.
Една нощ Мат Дракс не се изживяваше като чужденец. Една нощ не се чувстваше пленник на онзи странен сън, в който се беше превърнал животът му.
Но на другия ден беше застигнат от реалността. Повален на тепиха на фактите.
Защото на следващия ден намериха онова, което Мат Дракс беше търсил през цялото време.
Указание за изчезналите му другари.
Следата на една „огнена птица“.
Матю Дракс още от пръв поглед различи мястото на катастрофата. Макар и никъде да не се виждаха останки от самолета. Просто следите не оставяха място за друго заключение.
Нещо голямо, масивно, чудовищно силно беше изорало просека в оскъдния храсталак на отовайия, завършвайки с почти кръгла дупка с диаметър много по-голям от петдесет метра. Тук почвата беше разровена и разхвърляна сякаш от градушка снаряди. Дупката беше обградена от почернели като въглен стволове.
Мат Дракс виждаше направо ужасяващо подробната картина на онова, което се е случило тук.
Очевидно пилотът беше открил от въздуха отовайия и някак си беше успял майсторски да използва някогашната автострада като импровизирана писта за кацане. От спускащия се самолет вероятно е изтекло гориво, което се е подпалило. Накрая машината сигурно се е въртяла като пумпал около собствената си ос, вследствие на което се е появила тази дупка.
Само че къде ли е сега самолетът?
Мат веднага отхвърли първото и най-близко до ума обяснение, което му хрумна. Не само защото съвсем не му харесваше. То просто се изключваше. Ако машината беше експлодирала, щеше да открие следи. Кратер, останки. Но тук нямаше нищо. Дори и крайчеца от опашката на „огнената птица“.
Катастрофиралата машина, изглежда, буквално се беше изпарила във въздуха!
Безмълвен и замръзнал от ужас, Мат стоеше на мястото на катастрофата, където просеката беше съвсем оголена, и се оглеждаше. Чувстваше се празен, като издълбан. Сякаш му бяха отнели нещо, което всъщност не беше притежавал, поне не и наистина — може би надеждата…
Пред очите на Мат дупката сякаш се превърна в пропаст. Стоеше на края й и му се стори, че се е надвесил напред в мрака, който е зейнал срещу него, в някаква бездънна яма. И дори не го уплаши. Допускаше го — и тихичко извика, когато една ръка ненадейно го докосна. Тя не стори нищо друго, просто докосна рамото му, съвсем леко, без да го натиска или дърпа. Но докосването събуди Мат Дракс. Накара пропастта пред него да изчезне. С почти осезаем тласък светът отново се включи и отново го грабна.
Аруула се беше озовала до него. Пръстите й се плъзнаха по ръката му и се увиха около неговата. В тъмните й, топли очи намери съчувствие. Нещо повече — тя знаеше какво става с него. Макар и да не можеше да го изрази в подробности. Но чувстваше разочарованието му и произтичащата от това горест и нейната съпричастност беше благотворна.